Топлият вятър

Боя се от вятъра
в нощта,
когато взима
всяка причина,
за да заспя
под звездите.

След полунощ

през гардероб,
пълен с лъчи,
ти ще донесеш
лятото
през зима.
И топлият вятър
босоного
ще изпрати
своите следи...

в крилата
на усмивка.

В песента си
той e шепот,
красиво раздава
живот.

Понякога безстрашно,
друг път с утеха,
без думи разказва
за истории
с любов.

Снимка: http://kacha199819.pinger.pl/p/80

Светулка без крила

По пътя си
в нощта
тя в сънища лети.
Не и трябват крила,
сама се къпе
в шепа искри.

Ветрове я гонят
и в играта
хвърлят светлина.
А тя с надежда броди
в гората,
да търси пламъци
в дъжда.

В песента си,
искрите в корема ѝ
са шепот на слабост.
Не могат да спят.

Угасват само,
когато намерят
надежда в опасност
зад сянката късна в нощта.

Но в топлината
на лятото,
тя никога не спи,
за да лекува болните,
когато в тъмнината
подарява
светли спомени,
с надежда за  мечти.

Снимки: http://www.bbc.co.uk/nature/life/Firefly,
http://iskamdaznam.com/779

Малко - за женските светулки:
http://zoovidove.baubau.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0

Вълшебно

Скрита 
в раницата
на гърба ми,
нося ти
тихо звезда.

Ще те стигна,
след граници.
И по пътя
ще събирам
малки чудеса.

Ще те събудят 
пеперуди,
внезапно,
когато с очи
се усмихваш.

И така изгубен,
безумно
летящо,
с жаждата си
ще ме стигнеш.

Снимка: http://www.wall321.com/Animals/Butterflies/night_stars_butterfly_skyscapes_1991x1510_wallpaper_39358

След приказки

Ще бъдем будни за миг,
когато дланите мълчат, след дванайсет.
Тогава тихо ще пристъпи принц,
ловец на сънища, в нощта след пепеляшка.

Ще търси смисъл близо той,
по пътя си в зрънце мечти,
в стъпките
под всеки студен камък.

И в съня след приказки
няма да е герой,
само спътник
на шепа лъчи...
през тръпки,
заспали от времето
в замък.

Снимка:Стефка Добрева

Параграфно форматираща машина

Старата, все още пишеща машина,

през страници от вечности,

събира мигове в очи.

Споделени.

Машинално след точка,пак тя покрива 

познатите следи от белези,

за да изтрие праха от сълзи.

Разтопени.

Задвижвана,така механично,от страсти,

тръгва безстрашно по следите на писма

подписани с мечти.

После завършва многосрично кратко -

в страница.

И машинално търси запетая,понякога

в думи преди.

Снимка: http://mashedpaotato.tumblr.com/

Цветовете в една усмивка

   
     Времето се скри в прашинката на слънчева усмивка,
   в стопената капка сутрешна роса.

Слънцето идва внезапно като ураган, кацащ тихо на рамото и превземащ всяка сила. Топлината на тази усмивка измита всяко зло, изчиства всяка усойна трева, измива мръсното. И постепенно лъчите достигат надеждата за дъга.

Реалността е друга, спряла от проблеми, спряла от всяка фалшивост... огледалото на тази реалност е в цветовете на дъга. А тази същата дъга, изплува от дълбочината на мъничко чекмедже, което всеки от нас пази в себе си. За светлите дни.


... защото чистотата на истинската емоция може да лекува всичко, защото дъгата е пътят на цветовете в една усмивка.

Снимка: http://www.telegraph.co.uk/news/picturegalleries/pictures-of-the-year/6867757/Pictures-of-the-year-2009-weather.html?image=1

Дон Кихот

Миговете се стичат

бавно 

по златни пътеки. 

След залези

Те са скрити 

в някогашни 

рицарски доспехи.

Падат си

Очите са книги,

които тихо

вдъхновяват.

И стопени от време,

след илюзия,
щастливо

се предават.

Снимка: http://jacky-voicetoday.blogspot.com/2011/07/vs.html

Криеница

Виждам теб през слънчева пътека
на границата между две звезди.
Скривам се в една мокра салфетка,
след страниците скъсани преди.

Боря се, но пак ме стигаш
само с усмивка след граници от време,
разтворено в мечти...

Не виждам,
не чувам дори,
защото в теб са
крилете
на въздуха,
издишащ
през салфетки
от сълзи.

Снимка: http://www.zastavki.com/eng/3D-graphics/wallpaper-27234.htm

Пандора

Веднъж когато времето се спря
в кутийката с истини бе тъмно и страшно.
Сама на пътя се огледа мисълта,
усмихна се и сграбчи прилив,
с надежда за радост.

Тогава сънят се изгуби
далече в нощта,
любимо в приказка,
красиво в изгрев.
Без зора.

Уморена от пътя си
в слабост,
мисълта
не искаше книга,
а само надежда...
да се събуди
в мечта.

Снимка: http://pandoraandeve.blogspot.com/

Легенда за кутията на Пандора: http://gpancheva.com/?p=189

Сянка от лъчи

Ще ме намериш в сянката, през две пътеки,
в развълнувания шепот на морето,
в жълтия лист, паднал на две педи
от лъчите на залез над полето.

Ще бъда като топъл вятър,
изплитащ през очите ти криле,
ще те нося в шепи от слабост,
за да ти намеря дом във моето небе.

Снимка: Стефка Добрева

Изгрев

Лъчите на изгрева минават през прозрачното в мен. Нахално разхвърлят от блясъка си нявсякъде - по лицето, в косата, дори в мислите.
Усмихвам се глупаво. Дори не знам защо се усмихвам. Може би е малката прашинка, заседнала в очите ми от дълго време, може би е от спомена за дъгата след един летен дъжд, може би е от малката пеперудена рокля, криеща се в гардероб от мечти.

Тези малки лъчи минават през всички сетива. Усещам ги по-истински от всякога. Струва ми се, че искам да ги сграбча и да ги напълня в един куфар, за да раздавам по малко, лъч надежда на всеки.

Лъчите са следи в изгрева, следят ме сънено и навсякъде. Показват ми пътя, пък било то и грешен. Мога да ги открия в различни предмети, без да искам, мога да ги премислям отново и отново. Но сладостта им е като отрова, която се впива в мислите, в очите, в усмивката. Точно тази отрова те кара да се чувстваш жив.

Времето е относително понятие, дългото време е още по-относително. Но пеперудите не питат. Просто идват и те обсебват, като следващия срещускоростен влак, на който трябва да се качиш, защото залеза е между вчера и утре.


















Снимка: http://mikemesserli.blogspot.com/2011/12/sunrise.html

Там

Вселената
между очите ни
е среща в пътища.
Само там
можем
да редим пъзел
от знаци
в следите.

Кратко,
с думи
въздишаме
пред задънена улица...
между полюсите
на магнити.

Срещата
е там,
в усмивките
след сънища,
на сляпо
под звездите.

Срещускоростно
през сняг...
след сън
от истини,
ще тръгнем.

И там в тъмното,
 не насън,
а в полет
от смях,
пак истински
ще се прегърнем.

снимки: http://favim.com/image/1610833/

Una caramella di cioccolato

Тя е като шоколадов бонбон
с прекалено много захар
само един е,
един малък бонбон
но слабостта атакува
всички сетива.

Lei e come caramella di cioccolato
con troppo zucchero,
è solo una singola,
una piccola caramella
ma la debolezza attacca
tutti i sensi.

Снимка: http://www.copykat.com/2011/05/17/ice-cream-bonbons/

За да бъдеш

За да бъдеш в мислите ми
аз те чаках,
за да те настигна
в крачките
на непозната.

Потърсих те,
за да бъдеш,
в топлината
на всяка задръжка,
за да ме прегърнеш,
в следите на стъпка.

Поисках те,
за да бъдеш
в утрото на съня,
в сълзите
на лятото,
когато ни грабна
дъждът.

Той спря мислите
и се огледа
в море от дъги.
Забрави че тичахме
и спря да вали.

Снимка: http://www.wattpad.com/forums/discussion/531742/1225/25/photo-society-old-main-thread-closed-please-visit-new-thread-from-now-on.

"Но пак те чакам аз. Чакам те, защото обичам чудесата…"

Пейо Яворов

Влюбих се

Влюбих се в мира на твоята безкрайност,
в света през очите ти, приказно син,
влюбих се в мига от светла незнайност,
в кръга след вратите забил.

Така глупаво,
в случайност,
създаде се филм.

И влюбих се в музата, смешно безумна,
в целувките насън,
в изгрева на всяка секунда
след струните на звън.

Влюбих се, за да съм будна,
за да се стопя в дъжда.
И научих се в стихове да те слушам
и безсънно да летя.

Снимка: http://favim.com/image/267155/

(С)нежно

Шепнещо,
сънят
покрива
утрото
на снежен ден.

Изпод шапка,
снежно,
студът
за миг
се усмихва
и изтрива
скучното
от стария портет.


Зъзнещо,
лъчите
намират
снежинки
от нежност,
под лед.

Може би
имаш прашинка
в очите.
А може би
просто е шепа
надежда,
за ден.

Снимка: http://weheartit.com/entry/18360205

Крил(о)усещания

Събират се
в капки

стрелките,

заспали

съзнато

в дилема.

В нощта
те са кратки

но стигат,

горе в ляво,

за да вземат

и следите.

Заблудени,

пак в пеперуди,

изпускат 

крилата...

Без време

сънуват

преди и след

в години...

За да вземат

трохи от вината, 

че са будни,

преструват се

на безкрили.

В раклата 

от спомени

някъде,
 някога

търсеха истини

зашити

в кръпки.

Но в сянката,

под покривa,

те
 само
    бягаха

красиво измислени.

И скрити

в тръпки.

Снимка: http://weheartit.com/entry/36772799

Белези

Наивността

е красива

в неясните мисли.

Усмивката

е невинна

зад крехките нишки.

Нежността

е любима

трапчинка в усмивка.

Вечността

е щастлива

в красивите притчи.

Снимка: http://soblondeslittlelife.blogspot.com/2011_05_01_archive.html

Пристрастена

Когато те чувам в мислите си знам,
че душата ми лети,
макар и напразно.

Когато се лутам в лабиринт от сняг,
тихо прекрачвам следи
настъпили нетрайност.

Когато те слушам, пристрастена от глад,
аз се разтварям в смях
от стъклена сияйност.

Когато те ревнувам, заслепена от гняв,
се губя в здрача, през бяг
потънал в безкрайност.

Снимка: devianart. com - http://xantipa2-2d3dphotom.deviantart.com/art/M09-Head-full-of-Butterflies-118845622

(Не) мога

Мога да се стопя в очите ти,
когато облакът подмине сълзите.
Мога да се стопля в ръцете ти,
когато дъждът се слее с дъга.

Мога да плувам в мечтите ти,
когато слънцето се скрие в лъчите.
Мога да сънувам лицето ти,
когато гневът потърси забрава.

















Снимка: http://weheartit.com/entry/23138561

Утеха

През прозореца
на "Ти"
виждам цветни вселени.

Зад прозореца
се крие,
дъждовното време.

Сред прозорци
от очи
търся, за да намеря.

През прозорци
от мечти
във нощ, пак ще усетя.

Защото пред прозореца
си ти,
безутешно в утеха.

Снимка: http://landauart.com/simonWork1.html

Пътят на вятъра

След спуснати завеси
нощта дълго мълчи.
Само вятърът прескача,
от време на време
да се търси в съдби.

"Има ли време, има и начин."
- разгледал той вестника
на спрелите дни.
И в тъмното прозрачно
останало сърцето му,
уви.

Внезапно вятърът
прокашлял,
разболял се от мечти
и усещал в сенките
прозрачно,
как тръгват си,
отчаяно
изпуснати искри.

Но не щеш ли,
спрял да очаква
и почнал сам да върви.
И намерил себе си,
в приказка.
Сам в тъмното,
"случайно"
срещнал нечии очи.

Снимка: http://letterstomyzaid.wordpress.com/2012/01/30/

Приказка за малкото мишле

Имало едно време едно малко мишле.

То било толкова малко, че когато валял дъжд, само няколко  капки да паднели върху него, и то ставало вир вода. Но това мишле не било обикновено, защото колкото било мъничко, толкова голямо било неговото сърчице.

И точно това сърчице му показвало кое е добро и кое зло в гората на сънищата. Това била гората, в която мишлето съградило своя дом.

Всеки ден то се събуждало с усмивка и отивало да събира прашеца на цветята. Мечтаело си някой ден да има къщичка, която да е много шарена  и отрупана с всички възможни цветове.

Един ден, както си вървяло по пътечката, малкото мишле забелязало едно тъжно цвете. Мишлето попитало:

 - Защо цвете си тъжно, като си толкова красиво?

А цветето през сълзи отговорило: 

- Защото моята дъга не е се е показала от дълго време и ще загубя своите цветове.

Мишлето тъжно казало:

- Не плачи, аз ще ти помогна? -  погледнало и другите цветя и те били тъжни и с оклюмали цветчета - Тогава цвете, кажи ми, какво да направя за да дойде дъгата?

       А цветето отвърнало:

 - Трябва да изгрее нова и истинска любов в сърцето на някого.

Зачудено малкото мишле попитало:

 - А какво е това любов?

Цветето през смях казало:

- Нима ти още не си познало любовта, тогава я търси, търси и тя ще те дойде, дори без да я очакваш.

 Озадачено мишлето започнало да  търси някакви знаци, нещо, което да подскаже къде е тази "любов". Така дни наред търсело, но не открило нищо, нито капчица любов, а неговите любими цветя били все така тъжни. Отчаяно, то решило  да потърси самó дъгата.
Вървяло ли вървяло и на пътя му връхлетял стихиен вятър, той бил толкова силен, че мишлето се блъснало в един дънер и се скрило под него. Като утихнал вятърът, то продължило и вървяло ли вървяло докато  насреща не му се изпречила гъста мъгла и то  се загубило.

Отчаяно, вървяло напред, но не виждало нищо.

Изведнъж се наболо на един голям трън и изпищяло, но никой не го чул в мъглата... То се чувствало толкова само и толкова безпомощно, затова  решило да поспи замалко, докато се махне мъглата. 

Когато мишлето се събудило, слънцето блестяло много силно и някакъв силует срещу него се усмихвал. 

Това била една малка мишка... Толкова красива, толкова сияйна! Тя тихо му прошепнала:

 - Много дълго спа, сега вече е ден и можеш да търсиш дъгата заедно с мен.

 - А ти откъде знаеш, че търся дъгата? – отвърнало сънено мишлето. 

 - Ами цветята ми казаха, затова – да я търсим заедно!

Мишлето подскочило от радост, голямото му сърчице забило толкова силно, че щяло да изскочи, а усмивката изгряла на лицето му. 

Изведнъж завалял дъжд, 

топъл дъжд.

И двете мишлета бързо изтичали да се скрият под един храст.

След малко дъждът спрял и се появила дъга, толкова голяма и красива!  

От радост, те се прегърнали,  а сърчицата им...  прескачали! 

Тогава, учудено и боязливо, малкото мишле си помислило:

 - Нима аз  намерих любовта? Това огромно щастие, това ли означава?

 Дъгата вече била на небето. 
А мишлетата, щастливи, продължили напред, неосъзнавайки, че са открили истинската любов -  тази, която се помни винаги и за която си струва да изминеш и най-трудните препятствия.

Снимки: http://awhitewashedcottage.blogspot.com/2011/12/christmas-mouse-love.html, http://kurokai6923.deviantart.com/art/Mouse-in-love-350051394

Огледално

Търсиш дъха ѝ в плахите стъпки,
през граници на огледало.
И спомените бавно връщат
предишното черно и бяло.

Търсиш себе си прозрачно,
в лицето, хладнокръвно отсреща.
Светлото е в сенки непознато
и претръпнало от нежност.

Търсиш смисъла в случайност,
огледално в образите на деня.
И след срещи, без потайност,
сковано заспива наблизо сънят.

Снимка: http://thezariworks.wordpress.com/2012/03/19/she-stands-alone/girl-mirror-pink-pretty-vintage-favim-com-87217_large/

За да те срещна

Когато в няколко усмивки бягам

виждам теб,

през две в една.

Ръце към към вечности протягам

и в мислите за теб

улавям дъжда.

Когато в няколко загадки спрягам

илюзия с надежда,

по старите следи,

с лице към грешките, оставам,

за да те срещна

с нови очи.

                                        

Залези

Притихват залези
по пътищата
в дни.
Невинно показват се,
през пръсти
онези лъчи.

Те дишат през усмивки,
стопени в розова вечер.
Те не спират в почивки,
само в залези от шепот.

Те рисуват мечти.
И разминати, се срещат -
през пътища
в очи,
които без думи усещат.

S.K.A.Y. - Зникаю

"Ті спогади, яким нема числа,

ті речі, що незримі перед оком,

для неї, ти витерпів до дна

Все те, що в собі таїш глибоко.

наших днів, наших слів,

наших тіл бажання –

В незриме мрево ніжності й мовчання...

Скорботна темінь твоїх почуттів,

що линуть звідусіль і до світанку

не можу з голови я викинути слів,




Бо ти, лише Ти..."

Снимки: Стефка Добрева

Тя

Тя  е светла.

Идва без думи.

Оплита нежност

в дантели от струни.

Тя е красива.

Спира се с трясък

след няколко думи.

И пеперудено,
в блясък

потъва безумно.

Тя е свободна.

Хвърчи по стъпките

на бягаща пътека.

И с топла въздишка,

попива тръпките

с очи за утеха.

Снимки: http://blog.marathonpress.com/blog/2013/08/for-your-inspiration-butterflies.html#more, http://gbi.photoshelter.com/gallery-image/Butterflies-Caterpillars-Masters-of-Transformation/G0000nz9I96wgSIY/I00007mlceXHrvuk, http://1x.com/photo/35884

Търся те

Търся те във вятъра,

забравен в летни нощи.

Търся те под лампите,

огрели булеварда ни среднощно.

Търся те в дъгата,

в лъчите на летния дъжд.

Търся те в зората,

когато въздишките спят.

Търся себе си

в късмета от всяко кафе...

И намирам теб, 

в усмивка на дете.

Снимка: http://ristianawandini.blogspot.com/

По следите

Смелостта е сън
от птичи поглед,
скоростно
достигнат
с лък.

Само миг...
и смисълът
на мислите
от пролет,
спира да се крие
зъзнещо
навън.

Думите,
събрани в полет,
пресичат истини
в очите,
тихо...
И в сънища
през погледи,
напролет
политат
в своя път
следите.

Снимка: Devianart 
 http://natasha555.deviantart.com/art/Birds-Flying-In-The-Sky-206328249

През вълните

Срещам те в пътища,

и сънено в тръпки, забравям коя съм.

Слушам те в сънища,

и чакам докато времето е  спряло.

Въздишам безплътно... 
и спирам те с един клик

в утрото когато съмне,

Оглеждам се в сенки измислено.

Пътувам през надежди,

в някогашна истина.

Когато мислите ми спряха

Когато мислите ми спряха 
между сънища от  грешки,

на пътя се срещнаха спирки.

Лъчите бяха в мигове от срещи,

свенливо трепнещи в усмивка.

Когато очите се спряха

във въздишки от шепот,

разпиляно откриха звезди,

през мълчание отпиха нежност

от силата на две очи.

Когато времето заспа между редовете,

в мисли и стъпки тичаха струни.

Само измислено те ще изстинат, където

ще те прегръщат тихо, без думи.

Охридското езеро
Снимка: Стефка Добрева

Опитах се

Опитах се да те достигна,

невидимо във лунна светлина,

опитах се да съм безсилна

и тихо с очите ти да летя.

Описах те във приказка

като светъл принц в нощта

и намериха ме близките

лъчи от приказна страна.

Опитах се безсмислено

да имам сила, за да спра,

за да скитам в приказка,

когато мислите заспят.

Опитах те за малко в дните си

и следвах теб в мечтите на съня.

Разминахме се тихо, в истини, 

усмивките останаха в дъжда.

Снимка: http://pictures.4ever.eu/cartoons/fairy-134152