Възможно ли е една сутрин
за миг да промени посоката на следите?
Възможна ли е песента ми утре
щом точно днес съм събрала мечтите?
Възможно ли е една усмивка
да пречисти всяко зло,
възможно ли е да сме щастливи
само с искрица в очите,
само с лъжичка любов?
Възможно ли е да чакаме толкова дълго
пропътували през светове,
прескочили тези тежки вериги,
възможно ли е да прошепнем първи...
възможно ли е само за ден
да слеем устните, така отнесени,
за да помним,
че тогава сме били щастливи.
Понякога музиката на морето,
музиката на един град
неочаквано може до отключи
толкова много светове в теб,
че самият ти да не знаеш
къде е реалността и къде е сюрреализма.
Понякога вълните на морето
могат да се стелят като малки пластове
бавно и лениво,
бурно и затихващо
натрупвайки искрици надежда,
и в един момент
цялото това цунами да те затрупа
и дори да не знаеш защо.
Може би защото в сърцето си,
тайно,
и ти би искал да си някога щастлив,
дори и за един ден,
дори и за един единствен ден,
да направиш това,
което не си мислил,
че можеш.
Защото винаги трябва кураж,
малко и повече.
За да събереш подходящите думи,
за да усетиш погледа,
за да изчакаш подходящия момент,
за да не чакаш прекалено дълго,
за да не чакаш прекалено дълго...
Най-любимите ми относителни понятия.
Да, времето винаги е относително.
И да, може да е дълго,
но понякога изминатият дълъг път
от чакането
може да е предначертал всички малки случайности,
всички прекрасни моменти,
за да ги събере точно в една вълна,
за да ги събере точно в един ден,
защото
този ден може да бъде
един от най-щастливите дни
в лудостта,
наречена
живот.
Щастието е като мъничка пеперуда, която гали с крилата си толкова мило, че в този сладко унесен, и толкова реален момент може да не усетиш как и защо, но пеперудата отлита, а ти оставяш замаян от сладостта на една искрена усмивка.
Събрана енергия от кипящ живот и смесица от 30 различни вкуса сладки
Приказен хаос или кръжащи веспи по най-шарените улици
Карнавал на дървените кукли, танцуващи под омайващите звуци на града
Огромна и месеста пица "Маргарита" с босилек, междупластово с домати
Типичното намигване под мустак на келнера, след поднесената пареща пица
Уханието на естествената романтика, уханието на морето във въздуха
на най-синьото море
Това са синонимите на градът,
който винаги съм търсела,
който никога досега не съм открила,
който ми даде всичко онова, което Рим не можа,
който извика в мен чувства.
Защото никой не може да остане равнодушен пред красотата на един град,
който наистина има душа.
Този град може да пее,
може да разказва приказки,
може да усмихва,
може да рисува замъци в морето,
може да спре времето,
може да бъде сбъднат карнавал,
може да изтанцува толкова Тарантели,
може да надмине всяко очакване,
защото там всичко се случва неочаквано и внезапно.
За секунда можеш да бъдеш въвлечен в куп преживявания и случки,
че дори няма да имаш време да ги преброиш.
Точно в този миг на приказно главозамайване от неразказани легенди,
смесени с музиката на близкия малък акордеон,
точно в този момент можеш да се сблъскаш с река от чувства,
които само този град може да отключи.
И тогава идва усмивката,
усмивката, която само тази картичка
от нарисувани мечти може да ти донесе,
защото никога не можеш да предвидиш
кога
ще намериш себе си в един град.
