КраЙпътно

Видях те.
Онзи ден май беше,
или беше преди месец
(извинявай,
дните малко ми се сливат).

По пътя там вървяхте
щастливи,
пъстроцветни,
ти и твоята нова любима.

Подминах тихо,
с черно-белия ми поглед,
който от страх не разбира,
и да лъже не знае,
(само безсънно
да моли не спира).

Помислих си,
(вярвай, беше нарочно),
че вече съм безстрашна,
че нямам време за да спирам,
уж за малко
на камъка крайпътен.

Тогава видях
да изгрява случайно
дъга
на отсрещната спирка.
И тръгнах.

Снимка: http://www.mrwallpaper.com/view/asphalt-rainbow-light-1280x720/

Перфоратор

Ръцете ми събират цяла вечност -
часовникът ти там е спрял
и искам да го хвърля, да го стресна,
все ме влачи неговата тишина.

Думите ли - те са пепелта,
която все ми носи пушек,
извират бързо през комина.
И зная че не трябва,
но колко искам да ги слушам...
и да взимам
по мъничко
от всеки твой смях,
от всяка твоя въздишка,
за да имам пътища,
в които да се спра,
където знам че мога
да пресичам.

Времето било учител,
ама че заблуда,
часовникът -
все още си мълчи.
Сама,
на стоп ще пътувам,
за да се науча
как се перфорира
тишината
между четири очи.

Снимка: http://3gpacmu.files.wordpress.com/2011/10/perforator1.jpg

Говори ми

Говори ми,

по две-три думи само стигат -

„как си”, „усмивка”, „целувка ти пращам”.

Говори ми,

преди съня си да заспиваш -

за утрото лениво,

когато ще сме двама.

Говори ми

докато потъна в твоя образ,

нищо, че си само на екрана,

донеси ми

очите на пролет,

как те моля, как те искам,

само аз зная.

Говори ми

за по-красивата луна,

за онзи, приказния залез,

за думите, които спят,

говори ми

като влюбен италианец.

Говори ми

с онези твои сладки думи,

с които знаеш да омайваш.

Говори ми,

говори ми без да се събуждам,

за птиците отлитащи на запад.

Говори ми

пак с онази нежност,  

тихо замечтана...

Говори ми,

за да тръгна, за да дойда,

да остана.

Говори ми,

когато е близо сънят,

ти само ще шепнеш,

както знаеш, аз ще слушам.

Говори ми,

дори и след като заспя. 

А сърцето ми стопено

в твойта пазва ще се сгуши.

Снимка: http://www.wallpaperup.com/46641/Italy_Venice_Piazza_San_Marco_sunset_sky_birds_lights_lamp_post.html

Парфюмът на момата

Мирише ми на дюли,

жълти дюли,

за тях говореше ми само баба,

за аромата им - омайно чуден,

че някога

той бил парфюмът на момата.

Гиздила се тя,

пред огледалото стояла,

с китка в косите и с белило -

за седянката да се надява, 

дали ще се изтрие новото червило.

Сложила бялата риза, сукмана,

накиприла по бузите лунички,

скрила баба ми

под мишница листата,

от дюлята на двора - плодовита.

И на седянката,  

ей на, харесaл си я момък,

чул нейната песен от много далеко

и така, без хабер да и носи,

 казал и просто:

„Девойко, миришеш ми нежно...”

А аз питам пак: „Кажи ми, бабо,

каква е тайната на тази дюля?”

А тя, с трапчинките от смях, ми казва:

„Чедо... това беше само парфюма.”

*Посветено на баба Таня - родом от с. Искра, област Бургаска, която ми разказа как в тяхното село, единственият "таен" парфюм, който са си слагали момите, бил ароматът на листата от дюля.

Снимка: http://www.yumsugar.com/How-Use-Quince-20142887

Случайности

Идваме от друг, по-красив свят.
Като изкуството сме необятни.
Търсим постоянно вечността,
изгубени по пътя в кръговрати.

Пътуваме във времето любимо,
изкачваме истории по стъпалата от следи
и там сме, чакаме неволята красива,
ей тъй, с очи да ни стопи.

Свързани сме, уж случайно -
успоредни в нашите посоки
и може би насън, или наяве
ще пресечем все някога за миг животи.

Но случайността е приказка
преди нас разказана, от други -
и логично в пъзела от истини,
тя ще пресметне кога да ни случи.

Снимка: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2142736/Just-ticket-popping-question-The-romantic-tunnel-love-railway-line-thats-beautiful-leaf.html

Онази усмивка

Срещата без думи беше в пет.
Нито по-късно, нито по-рано.
Бяхме в друго време, с друг портрет,
застинали до забрава в нашето черно и бяло.

Едно "Здравей" с онази усмивка -
колко малко може да ни стопли.
А вътре, вътре в нас море от мисли,
бягащи и търсещи посока.

Бяхме ли чакали случайна среща
или очаквахме още -
между разстоянията нещо,
ей така, да ни ощипе мощно.

Не става,
нали сме с други лица
скрили дълбоко "онези" -
тайни надежди.

Но все ги има, все стоят си там,
заровени, но във сърцето.
Нямат теглилка, нито лост за спирачка.
И когато те видя, по тротоара голям,
ще ме стопли лицето
с онази усмивка,
която не знам защо още пазя.

Снимка: http://wallippo.com/wallpaper/man-and-woman-on-the-road-9d956419cada060555c67d7ba97bc427

Нашето вино

Играта е за двама,

пий веднъж и да започнем.

Нека за малко забравим

кривия път и предишните роли.

Чакай ме с чаша вино на бара,

вино от щастливи сълзи.

Обещавам, няма да избягам,

а тихо ще прегърна твоите мечти.

Играта е за двама,

а вечерта е толкова сама,

че старото пиано

от страха си побеля.

С вино днес гасим пожара от въпроси...

с истории за лачени обувки,

а в душите си сме толкова гладни и боси,

но пием нашето вино доволно с усмивка.

Наливай по малко, аз ще слушам опиянена

и сърцето тежко ще си влача.

Тук сме за кратко - нека пием чашата поредна

за времето, когато още ще сме жадни.

Снимка: http://www.telegraph.co.uk/foodanddrink/foodanddrinknews/9352383/Two-glasses-of-wine-a-day-improves-quality-of-life-for-middle-aged.html

След вечеря

Вечерята ни беше вчера.
Но така си изстина,
недоядена,
без да изчака
своето време...
а в косите ми
е още аромата
на малкото стръкче
канела,
от снощи.

Опивам се да изтрия
в изсъхналата вече торта
очите на твоето "Сбогом",
което нервно
надничаше зад вратата.

Опитвам да изчистя
стъпките по пода
и трохите в сърцето ми
раздадени
без гордост
и отплата.

Ей така си тръгна,
без дори ни да попита
дали ще бъдем сами,
изстина тишината
от време.

Май не мислеше да се върне,
поне не и тази вечер.
А някога валяха звезди
и беше топла,
беше някога
наша вечеря...

Снимка: http://www.zastavki.com/eng/Food/Drinks/wallpaper-40045.htm

Палтото

В спрялото беззвучие
сме скучни,
спокойни и глухи -
някакви си
междуредни тръпки.
Да кърпим
можем само се учим -
старото палто със думи,
с някакви там
вехтеещи кръпки.

За кратко -
оттук и оттам
събираме истории с надежда
безплатно,
без шум и без страх,
все по малко
от чуждите дрехи.

Но видим ли случайно
онова ново палто
да топли в зимата
гърба на някой...
искрено се питаме защо
не сме го искали
когато някога
било...
останало след разпродажба.

Снимка:http://weheartit.com/entry/43554982/via/valerija_posuka

Стар шансон

Примирих се.
От днес съм черно-бяла -
тих, претръпнал стар шансон.

Уморих се
приказки да чакам
и да гледам само филмова любов.

Ще те скрия
зад сърцето ми - ключодържател
там дълбоко, в сивия и скъсан джоб.

Ще изтрия
песните, до болка стари,
ще хвърля роклята с ресни от шифон.

Примирих се.
"Un amore grande" знам, че няма.
Няма мелодия
в един монотонен шансон.

Снимка: http://www.examiner.com/review/love-murder-blues-opera-amadeo-gauthier-s-une-chanson-d-amour-review