четвъртък, 6 февруари 2014 г.

След вечеря


Вечерята ни беше вчера.
Но така си изстина,
недоядена,
без да изчака
своето време...
а в косите ми
е още аромата
на малкото стръкче
канела,
от снощи.

Опивам се да изтрия
в изсъхналата вече торта
очите на твоето "Сбогом",
което нервно
надничаше зад вратата.

Опитвам да изчистя
стъпките по пода
и трохите в сърцето ми
раздадени
без гордост
и отплата.

Ей така си тръгна,
без дори ни да попита
дали ще бъдем сами,
изстина тишината
от време.

Май не мислеше да се върне,
поне не и тази вечер.
А някога валяха звезди
и беше топла,
беше някога
наша вечеря...















Снимка: http://www.zastavki.com/eng/Food/Drinks/wallpaper-40045.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар