Спринт

Между капките
заплитам крачки бързо
и бягам след последната вихрушка.

Уж бях от бавните,
които се предават първи -
без никакви сърдечни нужди.

Но ето, стигам ръцете ти,
стигам всяка скрита въздишка,
попила стъпки във времето

и някакво чувство на нежност
по челото, тихо ме милва
и да, знам, че не е временно.

И в бяга си усещам,
че може би не съм от камък,
че може би пак, някога ще обичам.

Но скривам тази надежда, дълбоко,
на сухо в моята пазва,
защото трябва и пак ще опитам да тичам.

















Снимка: http://cdn1.tnwcdn.com/wp-content/blogs.dir/1/files/2012/11/Running1.jpg
http://galleryhip.com/jogging-silhouette.html