В дъжда

В дъжда на пролет, който носи тишина,
само чрез него мога да те намеря.
Идваш изведнъж и с тази твоя топлина,
грабваш ръцете ми, които треперят.

Портретът ни е в огледалото,
запечатано с остатъци от червило.
А снимката ни, остарялата,
е слепена от части на тиксо с хартия.

Слушам дъжда, защото само той помни,
кога очите ти пак ще изгреят.
Tогава аз ще те чакам, не бездомна.
И между капките ще те намеря.

Снимка: https://weheartit.com/entry/64622157

Старите обувки

Изтърках подметките
на вече сивите, износени обувки,
които уж временно,
така наивно, пак купих.

Тези обувки помнеха много
от слепите моменти на бяг,
когато скъпите тревоги,
носеха спомени от места,

на които все те преоткривах -
на безцветната пейка в парка,
или в поредната градина,
с увехнали цветя от старост.

Така времето, с ожулени
от бягане обувки, изстина.
И колкото и много да струват,
реших
      не временно, нови да имам.

Снимка: https://www.pinterest.com/pin/102034747778403012/

Бяло

И тръгнах по пътя,
обрасъл с плевели и думи в минало време.
Вървеше с мене само северният вятър.

Лицето ми изтръпна,
от студ и на съседната пътека
видях, че всичко беше вече побеляло.

Спомените бели бяха,
имаше и бели дни и случки.
И белези открих  си по ръцете.

И с мислите ми в надпревара
гонехме чистотата, която да учи -
да намирам в бяло нечия утеха.

И когато стигна пак,
на прага, вече заснежен и прашен,
ще хвърля плевелите в сегашно време.

Нямам вече влак,
за който да бързам и пак да завлача
думите. Макар събирани отдавна, тлеят.

https://quotesgram.com/sunset-quotes-change/

Плетеница

Сънувах те.
Помня, че май беше вчера.
Извинявай, вече дните ми се сливат.

Ревнувах те,
в съня, преди да те намеря.
Но усещането беше, че съм жива.

И сляха се,
завесите, невинно прикрили прахта.
Нощта изкусно ръцете ни вплете.

И замая ме
сънят. Пренесе мило двама ни в мечта.
А зората, само с мисли, ни разплете.

Снимка: https://favim.com/image/2236451/

Очи в очи

Днес говорихме с очи.
Разговорът беше дълъг.
Днес не е късно, затова и не спи
още вятърът, който превърна

срещата ни в топла утеха.
Да бъдем пак - очи пак в очи,
чакахме дълго в небето.
На сляпо брояхме звезди.

И днес, говорейки в нежност, видяхме,
че можем да оставим следи,
когато без да бягаме, се спряхме...
да четем отново приказки, очи пак в очи.

Снимка: https://weheartit.com/entry/14014011