Сън в съня

Сънувам приказки от дни и нощи.

Сънувам черно-бяло,

дори сънувам през деня.

И времето е верният помощник

тихомълком  да избягам

преди отново да заспя.

Неказани,

желанията спят в гънки,

от страх ненаписани книги,

глупави,

неродени следи,

затова сънувам казани желания

и търся

перманентното мастило,

за да нарисувам

нашата среща

преди и тя

рисувано да заспи.

Но мастилото избледнява,

и все не намираме думи,

не тръгва начало дори,

на първата глава  от романа

за времето, 

изгубено в съня,

между въздишките

от „аз” и  „ти”.

И спи часовникът,

 и времето  - коварно тихо спи,

само аз стоя среднощно,

сгушена в спомени,

да чакам срещата,

когато двама ще заспим.

(...)

И ето, ние сме на покрива,

на три пресечки от небето -

две онемели звезди...

Остава само да прескочим

по лъвски 
страха на сърцето,

за да сънуваме

небе с отворени очи. 

Снимка: http://favimages.net/image/23619/

http://www.cinelogue.com/reviews/dream-for-an-insomniac - "Dream for an insomniac"

Виж ме

Виж ме цялата - от глава до пети,
спирам се само в светли пътеки,
виж малкото останали звезди -
за теб, в очите ми все още светят.

Виж ме в римите, така изплетена,
по края с мека дантела,
виж ме в киното, когато смутено
към теб в тишината поглеждам.

Виж ме в рамките така начертани -
непристъпно от двама...
виж ме в загадките, за да ме откриеш,
дори там, където ме няма.

Виж ме истинска и с малко думи
спри дъжда, събрал се в мен...
прегърни ме в приказка,
защото приказно
все аз прегръщам, само теб.

Снимка: http://starsandboulevardss.tumblr.com/

Празно очакване

Потърсих спирка на всичко,
донесло ми безумно теб.
Усетих, май бях стъпила накриво -
да чакам случайния "верен" късмет.

Пак седнах на пейката,
под която скрихме нашите обувки,
и макар да беше само някога,
така надявах се "ние" да случи.

И пак послушах вятърът как стене,
в копринените капки залез,
като увертюра на гола поема,
в края си, лирично побеляла.

В очакване подритвана наивно
от северният бурен вятър -
пак тръгнах, без нищо да взимам,
а сърцето ми на пейката,
да чака остана.

Снимка: http://favim.com/image/39340/

При светулките

Знаеш ли
скоро мислех за залеза..
онзи пурпурния,

който се провира между капките

сред намръщена буря

казах си сама, 

на тъмното в стаята, 

че няма вече да сънувам. 

И знаеш ли

този път не тръгнах

смешно сляпа, 

със студените ботуши

по млечния път, 

а тихичко пристъпвах 

боса по асфалта

там,

където вечер светулките

и за миг дори не спят.

Снимка: http://www.obekti.bg/nauka/5573

Бързолетоподобно

Да бъдеш стрелка на часовник
спрял времето без страх,
подхлъзнал се ръждиво,
да търсиш в пепелта на огън,
угаснал отдавна,
за да намериш онази искрица,

да уловиш с очите си
замръзналия залез на стената,
да бъдеш хвърчило в съня,
докато усмихваш се,
когато вятърът го няма,
да си рухнал камък на път.

Да бъдеш птица в ръце
хвърлили те в тиня,
събрали волята със сила,
да търсиш своите криле
е също както да летиш,
без полет някога да има.




21.05.2014.

Снимка: http://rekordiori.com/index.php?option=com_content&view=article&id=74:2011-06-22-20-03-08&catid=40:2011-06-16-13-35-00&Itemid=70


Малко за колибритата: http://rekordiori.com/index.php?option=com_content&view=article&id=74:2011-06-22-20-03-08&catid=40:2011-06-16-13-35-00&Itemid=70

Борей*

Ще дойдеш с изгрева и със студенината си
ще сграбчиш моите ръце...
ще гледаме как птиците от страх, с крилата си
ще носят нашето небе.

Тогава няма да знаем кои сме,
нито пък кои не сме били,
случайностите са с различно име,
но все треперят от твойте следи.

Тогава всичко ще е черно-бяло,
като мозайка в старогръцки мит
и аз наивно ще дам, ще се оставя
в дълбините на опасно тихите очи.

Тогава се съмнявам да е топло,
нали все се появява Северният вятър...
Тогава ще замръкне Персефона,
за малко в обятията, на своя така любим Хадес.

    Борей и Орития

                                                                                   



Легенда за Борей - богът на Северния вятър http://chitanka.info/text/2428/37

                Борей и Орития

Снимки: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Boreas_Oreithyia_Louvre_K35.jpg, http://secretsun.blogspot.com/2008/02/fine-art-friday-boreas-and-oreithyia.html

*Легенда за Персефона и Хадес: http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=943&elementID=1017042249&sectionID=5

Чаша сутрешно кафе

Потърсих в себе си дъжда,
онази, малката капчица свежест -
кондензирана надежда в сутрешно кафе.

Нали беше свършил сънят
и ранно реших да потърся утеха
в зората през прозореца, около 5.

Пак потънах в свитъци от мисли,
отнесоха ме бясно пролетните бури,
и времето се скри в порцеланова чаша...

Без да усетя, вече беше изпито
набързо кафето, в сутрешна нужда.
А надеждата за дъжд -
                                само тя пак остана.
















Снимка: http://www.lovethispic.com/image/49752/morning-coffee