Срещи

Докосват  се падащи тръпки.

Спират,
сливат се,
стихват,

  и пак.

Неволно усмихнати стъпки

се крият,
отпиват,
отмиват,

остава само
стопената пяна.

Времето се спира в надежди.

Стъпват,
спъват  се,
изсъхват,

  и пак.

През мигове се крият срещи,

тръгват,
търсят се,
тръпнат...

Подминават спрели,
неразбрани.

Споменът е песен в две очи.

Свикват.
Сънуват.
Събуждат се

   пак.

В немите срещи
те са нощни лъчи.

Утихват,
рискуват,
изгубват се...

мечтаят само сълзи
премълчани.

Снимки: http://vimeo.com/65705062, http://tzhongphoto.tumblr.com/post/56568014224/sunset-on-pfeiffer-beach

Ще срешат къдрици

Слисан смисъл сресва мисъл,

но къдриците разпиляват мечти.

В утрото за миг се ражда нощ

и в нея 
сенките търсят звезди...

Защо звездите разхвърлят в косата

само срамежливи стрели?

3ащо очите сънуват филми

в измислено розови дни?

... загубени усмивки

в ранима, по детски реалност.

Казах.  Стига!

Мълчаливият порив е роб

на треперещи в пустиня дни.

Стига!

Илюзиите в черно бели филми

някога само млади,

бяха романтични герои.

Последният кичур е смисъл,

скрит в две безсмислени искри,

които разпилявайки къдрици

ще срешат други смачкани дни.

Снимка: http://www.wookmark.com/image/236139/dream-art-butterfly-curly-hair-favim-com-527369-jpg-1000-720

Под пейката

Потънах в сънувана пролет,

внезапно.
Тихи влюбени очи...

съживиха пеперудите

и с треперещи крила,
те полетяха,

да разливат наивно
мечти.

Вятърът събужда топлина,

и пак разпилява
всички къдрици.

Остават в лъчите
на слънцето,

по малко
частици
от звездите.

Летим в усмивка
някъде в страни...

Снимка: http://www.gdefon.com/download/city_park_sunset_bench_landscape_light/412888/1680x1050

Слабост

В един миг се събира
океан от чиста нежност,
само едно намигване...

Очите са слепи,
чупливи от чужди следи,
страстите са смели,
стъпки
в шума на глухи листа.
Щрихите на бели образи,
скрити и чисти
се сливат,
в моретата, през две реки.

За миг!
Прашинката сол
донася в пясъка надежда,
за нови
мълчаливи срещи...
И захарта се разтапя
в копнеж,
по нови босоноги нощи.

Съвършеното
в простите думи
е достатъчна слабост,
но чистотата може
с блясъка си
да лети.

Снимка: http://weheartit.com/entry/25376236/via/zoe_cullen_lahay

Тя беше

Близо до прозореца чака заспало сънят

в пролуките на изживени лета.

Тя се събира в минали капчици дъжд,

той е лъчът във стопения сняг.

Няма очакване, нито искрица топлина.
Прочетени са всички книги.

Спомените плуват в срички, после летят
към грешките свои толкоз любими.

Тя беше топлината в пухести мечета.

Тя беше шоколадовия връх на ягоди.

Тя си отиде без капка утеха -
буркан от сладко с връх на паяжина.

Снимка: http://mikehoolboom.com/?page_id=10606

Когато бяхме слънчогледи

Безпътните полета
носят слънчогледи,

беше ти когато аз.
Аз бях.

Когато бяхме слънчогледи...

 Някогашно, образи
въздишат,

превърнати в тъжни стрехи.

В отминалия вятър
въздишат,

следите от трапчинки

и привикналите
нежни кръпки,

търсят
нови слънчогледи.

Часовниците срещат сито,

но в миналите
летни сънища,

се събужда срамежливо
утро.

Някак спрели
залезите мигват,

някак мило
слънчогледите спират,

и тихо
се  усмихват
в спомени.

снимка: http://windowontheprairie.com/tag/sunflowers-at-sunset/