За малко

Колко малко трябва на очите,
за да стигнат друга вселена -
само един залез.
За колко малко мога да те имам
и колко малко
мога да разкажа.

На колко малко мога да се радвам -
избелялата ти риза
или онази,  малката трапчинка.
Колко пъти се опитвам да избягам
и все ме среща твоята усмивка.

Колко малко можеш да ми обещаеш -
да се видим между щрихите
на сънищата в нашата реалност.
Повярвай само там -
за малко, всичко мога да ти кажа.

Колко сме малки
и колко летящи -
прашинки между две въздишки...
И колко за кратко
можем да Сме
в топлия вятър - за малко безсилни.

Снимка: http://funny-pictures.picphotos.net/nippon-photography-umbrella-woman-inspiring-picture-on-favim-com/data3.whicdn.com*images*10286272*large.jpg/

Понякога се нуждаем от романтика

Понякога човек има нужда да изгледа романтичния край на филма.. защото в реалността едва ли нещата някога ще станат такива. 

Понякога просто се нуждаем от една романтична сцена, за да се почувстваме по-добре,  да видим, че там някъде и някога, този някой е бил щастлив, дори и по сценарий, дори и с онази изтрита усмивка, дори и играейки.. 
за да усетим усмивката от наличието на онези глупави лунички или лъчи на детското влюбване - като по филмите. Защото накрая "Т Е" изливат всичко, всичките си сантиментални, наивни, сериозни, глупави, дори противопоказателни  чувства. 
 И да си признаем - в днешни дни това е рядко срещано. 

Понякога просто се нуждаем от романтичен филм, дори и с "отворен" край - за да го преживеем, защото в реалността няма такива случвания, или ако има те са само мигове, които бързо отминават.. но остават дълги следи след себе си, като слънчеви пътеки, по които искаш да тръгнеш, но все не ги достигаш. 

Понякога се нуждаем от романтика, не защото е глупава, или изтрита, или демоде, а просто защото е Човешка. 

... защото понякога на човек му се иска да почувства нещо, макар и на филм,  да пролее една сълза (ако няма къде другаде да я пролее), да усети, че някъде - далече или близо, живее някаква романтика (била тя и ретро). 

Защото не е възможно да живеем само "като консуматори", защото имаме душа и имаме сърце,  защото светът е изграден от чувства, и те трябва да се показват не след години, не след седмица, 
не утре -  а  днес.

Снимка: http://favim.com/image/213252/

More like vintage couples..
http://www.deviantart.com/morelikethis/artists/137697736?view_mode=2#skins

Залезът

Слушай думите на залеза, те идват нежно -
като лебедът, разперил своите крила.
В пътека над морето галят лятото -
притихнали лъчи от светлина.

Забравяш всичко, всичките си грешки,
всяка несгода и премълчана тъга
и близко в хоризонта, залезът те среща
за да покаже стълбите към вечността.

"Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта."                               
                                Венцислав Янакиев

Когато се изгубиш в залеза..

“ Никой не може да притежава залеза, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците. Или мига , в който си се чувствал прекрасно, защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…или вълшебния миг, в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!… „


„Брида“ – Паулу Коелю

Да събудим лятото

Да осъмнем заедно
под сянката на дългата пътека,
под звездите на забравената нощ,
да потънем в лятото,
преплували през всичките морета,
там  - където ще чака онази любов.

Да осъмнем заедно,
уловили запетайките в изгрев,
с усмивки под безсънната луна.
Да събудим лятото -
скъсали, вече старите джинси,
защото мечтите не искат..
не могат да спят.

Снимка: http://blogthesweetspot.wordpress.com/

Пак сънувах..

Пак те сънувах,
и пак беше толкова близо,
в онзи наш прозрачно огледален кръг,
в който да не се загубиш
е така безсилно,
когато само там не спи градът.

Пак сънувах..
колко похабени мисли,
колко искам тези сънища да спрат,
защото знам, че ще изгубя
времето, отново сърцевидно -
ще тръгна в надежди, без обратен път.

А лятото, за първи път така студено,
напомня ми, че заминавам пак,
и пламъкът, измръзнал някъде в мене
знам, ще го търся не тук,
а някъде далече - там.

Снимка: https://rachelmhamm.wordpress.com/2014/04/16/potential/

"...born across from you
proud sleepless child, followed her
it's getting harder to find it in me,
bite my lip and fall asleep..."

В огледалото

Не, недей да спиш изобщо,
стой на изхода, защото аз съм там
и мисли, мисли, че е възможно
да кажеш искрено, че днес си ням.

От приказки, от думи все протрити,
от сънища все чакащи за своята врата,
къде остана блясъкът в очите,
кога забравихме онази доброта?

И тръгваме, и спираме отново,
все вгледани във чужда суета,
а погледнем ли към себе си неволно,
ще намерим в огледалото сива тъга.

Снимки: http://emblah13.wordpress.com/2013/05/11/mirror-mirror-vintage-photos/