В огледалото

Не, недей да спиш изобщо,
стой на изхода, защото аз съм там
и мисли, мисли, че е възможно
да кажеш искрено, че днес си ням.

От приказки, от думи все протрити,
от сънища все чакащи за своята врата,
къде остана блясъкът в очите,
кога забравихме онази доброта?

И тръгваме, и спираме отново,
все вгледани във чужда суета,
а погледнем ли към себе си неволно,
ще намерим в огледалото сива тъга.

Снимки: http://emblah13.wordpress.com/2013/05/11/mirror-mirror-vintage-photos/