Stefka Dobreva: юли 2013

събота, 27 юли 2013 г.

20 секунди

БезМислена смелост,
събрана в 20 секунди...

Срещата е от страни
на двата свята,
Пепеляшка идва в полунощ.
Замаяно, с усмивка
чака по пътя,
за да се скрие тихо
в шепа мечти.
Когато душите не мислят,
потъват
в поредния безкраен миг,
20 секунди...

Безмълвните
разкъсани задръжки
говореха ми някога за свян.
Но шепите събират
мисълта...
чакала сред времена и пътища.
Всички сърдечни смущения
са заключват
в тиха прегръдка.

Ще спре!
Няма...
Трябва!

20 секунди събират:
- въздишките на утрешните грешки;
- борещите се копнеж и разум;
- мечти и истини в съня.

Шумът на вятъра в листата

Шумът на листата
e шепот в песента

за минали мечти...

Вятърът обърква,
минали илюзии,

за наивната усмивка,

по детски
трепереща от нежност.

Първатa-последна,
твоята, не-моя,

замислено въздишаща
надолу.

Коя ли,
кога ли?
Беше тази усмивка.

Една от многото
забравени в бъдеще.

Снимка: http://www.gdefon.com/download/autumn_leaves_wind/267447/1286x1140

вторник, 23 юли 2013 г.

Очите могат да говорят

Очите могат да говорят,
скрити сенки в стари следи.
Oчите могат да говорят,
борещи се с други очи.

Очите не струват и не молят,
те открито сънуват мечти.
Очите не струват и не молят,
да, нали те са само очи!

Очите не слушат, само говорят,
обяснения нямат, само искри.
Очите не слушат, само говорят,
остават наивни, и в нежност сами.

Снимка: http://forum.net.hr/forums/p/184901/11546022.aspx

неделя, 21 юли 2013 г.

Поглед

Най-безценното е този невинен контакт през погледа... когато усетиш, че някой пред теб те следва с очи... Тогава поглеждаш надолу и ти се иска да „потънеш” в земята от срам.

Но вместо това се усмихваш неловко. Руменината по бузите сама започва да говори... за розовите облаци в една салфетка...

събота, 20 юли 2013 г.

Пътища през времена

Промушвам се
между стрелки
от часовници

за да намеря предишното аз.

Пътувам
в различни времена

и пълня кръпките
с минало.
Спомените

са прозорци

към скъпи
угаснали тръпки.

Докосвам
обръчите на река...

Намирам себе си
в най-малкия.

Докато го стигна,
той се умножава в пет,

защото вятъра не чака.

Кръговете са врати

към нови
стари
времена

и в тяхната вселена
е заровена

истината
за цветето,

което...

„иска да види пеперуди”.

Снимки: http://www.mtlsd.org/mellon/teams/ironbrigade/thelittleprince.asp, http://www.behance.net/gallery/Felt-my-life-little-prince-and-his-flower/7914143

Розови нощи

Води ме
без воля,
денят
през ден към теб.
И пролет е.
Тихо и кротко
сънят
се разплита във мен.

Беше ти,
но аз съм сега,

потъваща
в розови нощи.

И въвлечена
в тази игра
се промъкнах
в спомените боса.

Крещящите мисли
спират очи,

спират даже и сенки,

търсят теб и искат
онези мечти,
дето събирахме в шепи.

Само приказка

Една случайност
извика в мен онази,

която бях забравила
от дълго време.

Две очи се срещат
в тръпка.

И ражда се в дъжда
въздишка,

внезапно онемяла
зад красивата дъга.

Нямах време, за да скрия

следите,
замръзнали

от полета
на срамежлива близост.

Нямах чадър, за да скрия

треперещите блясъци

от слънцето
в една усмивка.

Надеждата беше бряг.

Там се сляхме в очакване,

не дочакахме друга случайност.

Защото беше само приказка...

Снимка:http://www.ufunk.net/en/artistes/canopee-parapluies/

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Салфетката

Салфетката се скъса
във форма на сърце
преди нощта да усети
заключения миг
във две очи.

Някой преобърна тишината,
и спрялото време побърза да тръгне.
Музиката в сърцето се сепна
и следите запяха туптящо
под дъжда...
и дните станаха безлунни.

Неизказаните думи са щурци в ушите,
а казаните са угаснали светулки.

Тогава нощта се удави
в една различна сутрин,
в един забравен ден.
Само казаните думи
останаха на пътя,
скъсани в сърцето...
на малката мокра салфетка
и мен.

Снимка: https://www.Favim.com-Flinda-pink-background-inspiring-picture-favim-heart.html%3B500%3B333

сряда, 17 юли 2013 г.

В мълчалива лятна вечер

Пръстите на краката ми са сгушени в коприната на бяла вечер.

Мечетата в леглото вече спят.

А аз, през мрежи от прозорци виждам нежност във всяка глупава мечта.

Мълчанието на нощта е спомен

за минали спрели лета.

...когато залезът прегърна самотно усмивка.

Парфюмът ти е попил всяка капка разтопена нежност,

събрана в полунощни песни.

А ръцете ми стискат плюшени лапи.

Tака тайно мога да те галя.

Но в копчетата на забравената риза се крият само глупави мечти.

Снимка: http://weheartit.com/entry/16791610

вторник, 16 юли 2013 г.

С мисли за лято

Слънцето събужда
и последната вълна
за да изгрее нов ден.
Събудена,
тя меко приплъзва
към лиричния бряг.
Пяната носи истории
за послания в бутилки
и много босомидени следи.
Златния пясък прегръща
с усмивка
разтопената вълна.
Тя се слива с вятъра.

И посланията за нови
морски времена
остават в очакване
на брега.

Снимка: http://weheartit.com/entry/54212864

Две

Ти и аз -
прашинки между две сълзи.
Аз и ти -
писък между чезнещи следи.
Ти и аз,
нежност... само в две очи.

Намери ме в сянката

Изпусната струна във нощта

съблича и последния срам,

ще бъда в самотата на деня
и филмът ще е ням.

Но знакът ще е там,

в сянката на твойта пешка,

в прахта на твоя диван,

в роклята от нежност...

Акордите на счупено стъкло

превръщат в струна всяка сълза.
Облечи си, вече стария балтон,
отивай си,
аз ще доиграя немия шах.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Една бутилка нежност

Слънцето се скри в бутилка.
После в нея се затвори
пърхащата нежност.

Но пясъка искаше да разкаже
за първата среща,
така светлината тръгна
наново по стари следи.

Когато разпилените думи
се срещнаха
мислите бяха очи,
а срещите - пеперуди.

Слънцето се скри в една усмивка,
която ти донесе,
стопи
и загуби...

Снимка: http://favim.com/image/649625/

Скрити

Топлите очи стряскат нощта
с хармония на летен дъжд.
Има в полунощ дъга,
само там,
където шепотът е звън.

Тяхната зора е скрита
в пясъка на две луни,
скрити са и светлините,
чакащи във две очи.

С песента си нощта докосва
погледа, по плах от пеперуда.
Но дъгата е само спомен,
оставящ сладката скрита заблуда.