Бездомно

Когато ти дадох сърцето си,
не исках много да взема
и беше заспала ледена зима.

И ти нямаше, ние нямахме
толкова нужното време,
за да помислим дали нататък ще "има"

пак "обичам те", като първото наше.
След зимата, да, беше и пролет,
но птиците от лятото да се плашат

видях. Нямаше ги и на юг.
И мен ме нямаше.
Беше останал само горчивият вкус

разказваше
за последната
така чакана целувка,
която днес даже не помня.

А трябваш.
И тогава погледнах
в огледалото чуждо.
Видях, че сърцето ми беше бездомно.

Source: http://favim.com/image/208658/

За него

За него ли,
за него бих...
колко силно и нежно звучи.

За него ли,
той е моят стих,
когато имам нужда от очи,

които да погледам
и безмълвно да целувам,
на които да поплача.

За него ли,
той е надежда,
когато ме допълва с думите,
които все искам да кажа.

За него
бих разголила
и последния куплет
на незавършената ми поема.

За него
бих стоплила
и малкото лед,
останал за лятото, когато ще взема

всяка закичена усмивка
на дърветата от нашия квартал,
където пролетта е вечна.

За него ще тичам,
за да мога без да бързам, да дам
прозрачната малка бележка

с надпис "обичам те",
или зелената шапка на райета,
или ключът за нашата за квартира,

за да мога мълчаливо
да целуна ръцете му с шепот.
Ръцете, дето моите ръце събират.



























Снимка: http://favim.com/image/575726/

Разговори с поглед

           „Момчето може да ѝ държи вретеното или кълбото и по този начин то показва чувствата си.” - казва баба Таня от Жълти бряг(Хасковско). Другият начин е чрез замерване на момата с пуканки или нахут. Но масовият отовор на повечето от моите разказвачи беше: „То си личи – по погледите, мимиките и жестовете!”. Какво означава това? Наистина ли тогавашните хора са били толкова открити и „прозрачни”, че само като някое момче хареса момиче, да си личи винаги и само по погледа?

Помислих си: "Това ще да са били дълги разговори с поглед."

(откъс от етнографската творческа защита „Само да ги видиш какъи хора бяха, няма такъв народ сиге!” - народният обичай "Седянка" в Тракия)

Снимка: http://www.zazzle.co.uk/the_spinner_william_adolphe_bouguereau_pack_of_standard_business_cards-240496966898310691

Passato Remoto

Знаеш ли,
ще кажа бързо за да няма,
оставена някаква си въздишка
в половинчатото ни знайно "утре".

Знаеш ли,
ще тръпна дълго, за да няма,
останала в ситото, дори нишка -
момент на отчаяние или скрупул,

когато почустваш отново
и на вратата ми кажеш:
"Да, ти беше."

С глухото, но все гордо
сърце,
на излизане ще добавя:
"Да беше..."

Източник: https://sheonlywearsblack.wordpress.com/author/sheonlywearsblack/