Знаеш ли,
ще кажа бързо за да няма,
оставена някаква си въздишка
в половинчатото ни знайно "утре".
Знаеш ли,
ще тръпна дълго, за да няма,
останала в ситото, дори нишка -
момент на отчаяние или скрупул,
когато почустваш отново
и на вратата ми кажеш:
"Да, ти беше."
С глухото, но все гордо
сърце,
на излизане ще добавя:
"Да беше..."
 |
Източник: https://sheonlywearsblack.wordpress.com/author/sheonlywearsblack/
Няма коментари:
Публикуване на коментар