Stefka Dobreva: Приказка за малкото мишле

Имало едно време едно малко мишле.

То било толкова малко, че когато валял дъжд, само няколко капки да паднели върху него, и то ставало вир вода. Но това мишле не било обикновено, защото колкото било мъничко, толкова голямо било неговото сърчице.

И точно това сърчице му показвало кое е добро и кое зло в гората на сънищата. Това била гората, в която мишлето съградило своя дом.

Всеки ден то се събуждало с усмивка и отивало да събира прашеца на цветята. Мечтаело си някой ден да има къщичка, която да е много шарена и отрупана с всички възможни цветове.

Един ден, както си вървяло по пътечката, малкото мишле забелязало едно тъжно цвете. Мишлето попитало:

- Защо цвете си тъжно, като си толкова красиво?

А цветето през сълзи отговорило:

- Защото моята дъга не е се е показала от дълго време и ще загубя своите цветове.

Мишлето тъжно казало:

- Не плачи, аз ще ти помогна? - погледнало и другите цветя и те били тъжни и с оклюмали цветчета - Тогава цвете, кажи ми, какво да направя за да дойде дъгата?

А цветето отвърнало:

- Трябва да изгрее нова и истинска любов в сърцето на някого.

Зачудено малкото мишле попитало:

- А какво е това любов?

Цветето през смях казало:

- Нима ти още не си познало любовта, тогава я търси, търси и тя ще те дойде, дори без да я очакваш.

Озадачено мишлето започнало да търси някакви знаци, нещо, което да подскаже къде е тази "любов". Така дни наред търсело, но не открило нищо, нито капчица любов, а неговите любими цветя били все така тъжни. Отчаяно, то решило да потърси самó дъгата.
Вървяло ли вървяло и на пътя му връхлетял стихиен вятър, той бил толкова силен, че мишлето се блъснало в един дънер и се скрило под него. Като утихнал вятърът, то продължило и вървяло ли вървяло докато насреща не му се изпречила гъста мъгла и то се загубило.

Отчаяно, вървяло напред, но не виждало нищо.

Изведнъж се наболо на един голям трън и изпищяло, но никой не го чул в мъглата... То се чувствало толкова само и толкова безпомощно, затова решило да поспи замалко, докато се махне мъглата.

Когато мишлето се събудило, слънцето блестяло много силно и някакъв силует срещу него се усмихвал.

Това била една малка мишка... Толкова красива, толкова сияйна! Тя тихо му прошепнала:

- Много дълго спа, сега вече е ден и можеш да търсиш дъгата заедно с мен.

- А ти откъде знаеш, че търся дъгата? – отвърнало сънено мишлето.

- Ами цветята ми казаха, затова – да я търсим заедно!

Мишлето подскочило от радост, голямото му сърчице забило толкова силно, че щяло да изскочи, а усмивката изгряла на лицето му.

Изведнъж завалял дъжд,

топъл дъжд.

И двете мишлета бързо изтичали да се скрият под един храст.

След малко дъждът спрял и се появила дъга, толкова голяма и красива!

От радост, те се прегърнали, а сърчицата им... прескачали!

Тогава, учудено и боязливо, малкото мишле си помислило:

- Нима аз намерих любовта? Това огромно щастие, това ли означава?

Дъгата вече била на небето.
А мишлетата, щастливи, продължили напред, неосъзнавайки, че са открили истинската любов - тази, която се помни винаги и за която си струва да изминеш и най-трудните препятствия.