Търсиш дъха ѝ в плахите стъпки,
през граници на огледало.
И спомените бавно връщат
предишното черно и бяло.
Търсиш себе си прозрачно,
в лицето, хладнокръвно отсреща.
Светлото е в сенки непознато
и претръпнало от нежност.
Търсиш смисъла в случайност,
огледално в образите на деня.
И след срещи, без потайност,
сковано заспива наблизо сънят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар