Притихват залези
по пътищата
в дни.
Невинно показват се,
през пръсти
онези лъчи.
Те дишат през усмивки,
стопени в розова вечер.
Те не спират в почивки,
само в залези от шепот.
Те рисуват мечти.
И разминати, се срещат -
през пътища
в очи,
които без думи усещат.
S.K.A.Y. - Зникаю
"Ті спогади, яким нема числа,
ті речі, що незримі перед оком,
для неї, ти витерпів до дна
Все те, що в собі таїш глибоко.
наших днів, наших слів,
наших тіл бажання –
В незриме мрево ніжності й мовчання...
Скорботна темінь твоїх почуттів,
що линуть звідусіль і до світанку
не можу з голови я викинути слів,
Бо ти, лише Ти..."
Снимки: Стефка Добрева
Няма коментари:
Публикуване на коментар