понеделник, 1 декември 2014 г.

Съседната стая




Чуваш ли музиката?
Заслушай се..

Да, тази от съседната стая,
да, тази, която чувам всеки път, когато те видя,
когато усетя погледа ти,
когато лъчите на усмивката ти ме погалят,
дори, когато химикалката ти падне на земята
и екотът се чуе чак до съседната стая.

Чуваш ли музиката?
Заслушай се.
Тя може да е ключът
към това, което търсиш в себе си.

Ако усетиш тази мелодия,
дори и в хаоса,
дори и в цялата бъркотия
от приказки смесени с реалност,
от хора с некоординирани действия,

от НеТърсещи доброто минувачи..


тогава ще усетиш разликата -
промяната в средата,
и някъде в ляво.
Само тогава ще видиш вратите,
които не си видял досега,
тогава ще можеш да оцениш
епизодите, които са преминали
така празно през пръстите ти.


Хей, чуваш ли музиката?
Тя е много близо.

Ако я чуваш, пусни я,
просто отвори прозореца,
погледни през него
и ще видиш другата част
от себе си.





















Снимка: https://www.etsy.com/it/listing/76132851/fotografia-di-ritratto-seppia-fantasia?ref=market



"Occhi. Quei maledetti occhi mi fottevano sempre. Ci facevo l’amore solo a guardarli."
(C. Bukowski)

Марко - характерно италианско име






Няма коментари:

Публикуване на коментар