вторник, 14 декември 2021 г.

Търсене



Търсих нежността

в разтопения свят 

на снежинка.


Търсих споделеността

в залязващия бряг

над Везувий и Тибър.


Търсих следи 

от казани думи,

от минали срещи. 


И търсих в срещите 

звезди.


Търсих в грешките 

утеха, утехи,

за по-нови дни.


Търсех червени рози.


Търсих романтика, 

като тази от "Тетрадката",

търсих пламъка,

и искрите в кратките

и празни

диалози.


Търсих стомашния зов,

удрящ право в сърцето.


Търсих в забравата 

себе си

и себе си в детето, 

там където 

има любов.


И намерих 

всичко 

в една -

единствена 

усмивка.


Причината - 

осмислена,

всеки ден.














четвъртък, 9 септември 2021 г.

Звукът на камбана

 


Четиристенно. 

Някъде в пустошта, 

далече се чува звукът на камбана. 

Събуждане от дълъг сън.

Звукът е все по-близък.


В храма 

те двамата се вричат в обич,

спрели погледите си в забрава...

прекъсва ги звукът на камбана.


Измежду всички хора,

чувайки звука на камбана, 

една жена се прекръства в трамвая.

Не мисли кой и как ще я погледне.


В мълчанието,

между изморените черни одежди,

звукът на камбана отмерва

ритъма на едно отлетяло сърце.


Другият път на улицата...

вслушай се в ехото на този звук, 

който, минавайки през теб, 

ще събере всички части от пъзела,

само в няколко тона. 



























Снимка: https://pixels.com/featured/the-bell-tower-at-sunset-ron-koivisto.html 






Обич



Бягайки по устните ти 

мога да стигна звезди. И в огъня им 

да потъна безусловно, като недовършен стих.


Стигайки пак будните 

стрелки на часовника чувам... тихо молещи

словата ти да вкаменяват, нашия завършен миг.


Очите ти са вселена - 

свят, в който мога да постеля мислите си, 

където ти, с топлината си ще ме покриеш. 


В ръцете ти, сякаш родена

отново, без да искам, преоткривам щрихите

на онази обич, която не ще да се крие. 















Снимка: https://www.pinterest.cl/pin/798474208917223292/




понеделник, 30 август 2021 г.

Казва се Стефан



Най-красивото нещо в живота ми си има име. Казва се Стефан.

 

Един човек, който добре познава слабите ми места и който знае как да ги лекува, знае кои думи да намери изпод всички застаряли дюшеци. Той сякаш изравя едновременно сладкото и комичното в мен, извлича всеки малък детайл, за да подреди сложния пъзел на моите мисли, оплетени в една странна обърканост, от която той ме измъква с лекотата на перце. 

Обичам го. Не защото не всеки път ми угажда, а защото знае кое би могло да бъде полезно за мен. Не защото му казвам всичко, а защото той го приема с лекотата, с която никой друг не би могъл да го приеме. 

Любовта е грижа - грижа, която кара сетивата ти да се изострят при изненадващ проблем. Кара те да искаш и да си готов да направиш смели неща, за които и не си подозирал в името на това човекът до теб да бъде добре. 

Всичко е любов. Светът е изграден от тази сила. Най-прекрасното е обаче, когато тази любов бива подлагана на изпитания и въпреки всичко оцелява и става още по-силна, за да пребори всичко зло, за да пребори слабостта на характера, за да пребори суетата и да ни стопли. С онази сила, с която само тя може да сгрява. 

Онзи ден, онзи един час, в който бяхме седнали на пейката в центъра, онзи наш простичък разговор - това промени целия ми живот в последните 6 месеца. И двамата имахме своите слаби и силни моменти, но в течение на времето, осъзнахме, че споделяме някаква сгушена светлина помежду си, нещо като друга вселена, изтъкана от нежност и доброта. Да кажем, че рядко се срещат в този свят такива вселени - да ги наречем вселените на "особняците" като нас.

Изплетени така обаче, ние двамата се преоткриваме в ситуации, времена и перипетии, откриваме в себе си частица от другия, макар и да сме различни. Близостта ни гради една неповторима нежност, която може да стопи всеки лед и да открива добро. 

Както казва италианският изпълнител Franco Battiato - „Преди всичко ще ти донеса тишина и търпение, ще вървим заедно по пътеките, които водят до същността“ -  "Ti porterò soprattutto il silenzio e la pazienza, percorreremo assieme le vie che portano all'essenza". 

Стефан ми носи точно това - тишина и търпение, че мога да направя всичко, с по-голяма смелост, само когато съм с него, или чрез неговата подкрепа. С него се усещам по-силна да срещна своите проблеми и да ги победя. Благодаря на Бог, че ме срещна с него.





















Снимка: https://favim.com/image/1804771/

понеделник, 22 февруари 2021 г.

Очакване



Кой запали тази свещ?

В мрака стоеше само нейната сянка.

Кой отключи този копнеж - 

в чекмеджето скрит, на хладната стая?


Дойде ли пролетта, или пак закъсня?

Ще мога ли пак с надежда да чакам -

да дойде така каненият слаб и ням -

пощальонът, който разхвърля писмата.


Догаря свещта и в стаята още е празно,

но ваниловият восък иска да говори,

за очакването на онзи, по-големият пламък,

който вратите към теб ще отвори.















Снимка: https://favim.com/image/2262917/