Un tramonto a Roma

Малко преди залез..

капките дъжд
играят със слънцето,
тичат между облаците
по крайбрежието на днешното
някак по-синьо небе..

думата  е "azzurro",
а облаците - пухкави.

Цветовете са нарисували
красива картичка,
замръзнала есенна палитра.
Светлосенките на капките
се отразяват в лъчите на слънцето,
а от там лъчите прескачат
през всички цветове на залеза -
истинска дъга.

Така подредената черга
е постелила толкова светло небето -
от светлосиньо
през оранжево-розово,
прасковено
до тъмносиньо..

И изведнъж идва пак онзи
златен залез.

Залезът,
който трае толкова дълго,
който чакам всеки ден
да ме събуди,
да ми покаже пак някой нов цвят,
някоя по-нова усмивка,
някоя несрещната мечта..



Залезът в Рим е една перфектна съвкупност от цветове, цветовете на дъгата.
Тези същите цветове са поставени в контекста на бездушния, но безумно красив мегаполис.
И когато усетиш с цялото си същество енергията на цветовете,
няма как да останеш бездушен, а точно обратното.
Няма как да не усетиш близостта на Африка, на оранжево-жълтото, на топлината вътре в теб... ей така, напук на студения свят.

А залезът е дълъг, толкова дълъг, че понякога ми се струва,
че заспивам и отново се събуждам
с него.

Снимки: http://vistadalponte.com/2013/02/28/lultimo-tramonto-con-benedetto-xvi/, http://www.tripadvisor.it/LocationPhotoDirectLink-g187791-d590539-i91437488-Villa_Doria_Pamphilj-Rome_Lazio.html#90518007, http://www.panoramio.com/photo/24375325

Съседната стая

Чуваш ли музиката?
Заслушай се..

Да, тази от съседната стая,
да, тази, която чувам всеки път, когато те видя,
когато усетя погледа ти,
когато лъчите на усмивката ти ме погалят,
дори, когато химикалката ти падне на земята
и екотът се чуе чак до съседната стая.

Чуваш ли музиката?
Заслушай се.
Тя може да е ключът
към това, което търсиш в себе си.

Ако усетиш тази мелодия,
дори и в хаоса,
дори и в цялата бъркотия
от приказки смесени с реалност,
от хора с некоординирани действия,

от НеТърсещи доброто минувачи..


тогава ще усетиш разликата -
промяната в средата,
и някъде в ляво.
Само тогава ще видиш вратите,
които не си видял досега,
тогава ще можеш да оцениш
епизодите, които са преминали
така празно през пръстите ти.


Хей, чуваш ли музиката?
Тя е много близо.

Ако я чуваш, пусни я,
просто отвори прозореца,
погледни през него
и ще видиш другата част
от себе си.

Снимка: https://www.etsy.com/it/listing/76132851/fotografia-di-ritratto-seppia-fantasia?ref=market

"Occhi. Quei maledetti occhi mi fottevano sempre. Ci facevo l’amore solo a guardarli."

(C. Bukowski)

Марко - характерно италианско име