Броях звездите будна,
когато ти дойде,
но не в съня.
Чух в утринната свежест чудно
в босоногото поле -
туптят
следи.
И уличките стръмни,
станаха внезапно полегати.
И както ходех си,
започнах да летя.
И кошмарите бездънни
свиха се спряло в забрава.
Сънувах истина,
но сега без да спя.
Утрото след най-страшните кошмари
се събира в една прегръдка,
чакана цял живот.
Защото е достатъчна тази награда -
да имаш не някаква тръпка,
а просто истинска любов.
Снимка: https://www.marriage.com/advice/relationship/ways-of-holding-hands/
