Всяко кубче лед
в ръцете ми
е пламък,
всяка стъпка
е врата,
открехната
плахо с въздишки.
Пак за последно
искам да те стигна,
да те видя само...
и когато тръгнеш
да ти дам
поредната усмивка.
Не знам защо
сега ни случва
все в следващо време.
Нека днес пием -
за изпуснатите
някога смели надежди.
За нас "сега"
е само епизод,
потребно сгушен...
във времето
до следващия миг,
до следващата вечер,
когато ти ще си на ход,
а аз
ще ти изпея песен.
