Стопено
вдишвам теб -
от мислите
в ръцете,
до косите ти...
Потъвам в старата ти снимка.
И смутено
сърцето ми
бие през ред,
за да надникне
в лъчите,
пак на онази усмивка.
Облаците са розови,
очилата ми също.
Обаче брегът е един.
Случайна
беше само посоката.
Няма връщане.
Няма по-дълъг миг.
Пропущам всичко,
и сърцето ми прескача,
и толкова бързо лети,
че слушам мислите си
в ритъма
как бягат
към морето...
за да се слеят
с реките на всички мечти.
Снимка: http://favim.com/image/162092/original/
Няма коментари:
Публикуване на коментар