Ти идваш винаги с дъжда -
неочакван и неканен,
любимият ми гост.
А мислех, че за мен сънят
е край, без изначален
отляво
забравен въпрос.
Ти стъпваш бавно, галиш думите,
вървиш под междуредията
от болка слепи.
Ти отнемаш пулса на разумните
мечти, заплетени
в сърдечните ми вени.
Ти разкъсваш всичките ми бели ризи
без жал, без свян,
без капчица утеха...
и след това тръгваш безсилен -
като моят поканен
крадец на надежди.
