По нишката

Скъса се, 

нишката, която с теб плетяхме. 

Измислените истини се скриха.

Сбъдна се, 

моето очакване тихо и нямо, 

че лесно се губи поредната битка.

Избледняха, 

ролите, които усърдно играхме,

изми всички вечери сутрешната роса.

Натежаха, 

казаните думи, които не спряхме,

така, изречено, отмина ни любовта.

Снимка: https://favim.com/knitting/ 

Помежду ни

Когато времето се събира 

в крилата на залеза,

тогава с тебе намирам

смисъл в остарялата

преждевременно, наша 

изтъркана вече песен,

в касетката прашна, 

която намерих на есен.

Изпята покрай приказното 

в срещналата ни случайност,

тя връща помежду ни истините, 

които не смеем да кажем.

Снимка: https://favim.com/image/47544/

Без дъжд

Държа в ръката ми твоя чадър
и усещам между длани цветовете.
Няма дъжд, но като мой приятел пръв,
стискам подслона, за да попречи
на всяка загадка.

И не бързайки така се случва чудо,
виждам в небето моята дъга,
без дъжд
и за кратко,
само с надежда, препускащо луда,
дочаках крилете ти, без да летя.

Снимка: https://spontaneoussoul.wordpress.com/2012/04/24/colourful-girl-nature-photography-rainbow-umbrella-favim-com-140201-2/

В очите на залеза

Залезът е, когато в очите ти виждам,
всички закъснели някога копнежи.
Залезът, съдържащ се в нашето близо,
отразява пак тази стъклена нежност.

И в залеза, пак чакам тролея,
за да хвана хоризонта в очите ти,
когато в розово небето опустее,
за да догоня огъня в косите ти,

докато още е светло.

След залеза, нощта ни кани
да съхраним събраните лъчи,
в студените ни летни длани,
когато с усмивки в очите мълчим.

Снимка: https://www.deviantart.com/shilpa84/art/Sunset-couple-79417333

В дъжда

В дъжда на пролет, който носи тишина,
само чрез него мога да те намеря.
Идваш изведнъж и с тази твоя топлина,
грабваш ръцете ми, които треперят.

Портретът ни е в огледалото,
запечатано с остатъци от червило.
А снимката ни, остарялата,
е слепена от части на тиксо с хартия.

Слушам дъжда, защото само той помни,
кога очите ти пак ще изгреят.
Tогава аз ще те чакам, не бездомна.
И между капките ще те намеря.

Снимка: https://weheartit.com/entry/64622157

Старите обувки

Изтърках подметките
на вече сивите, износени обувки,
които уж временно,
така наивно, пак купих.

Тези обувки помнеха много
от слепите моменти на бяг,
когато скъпите тревоги,
носеха спомени от места,

на които все те преоткривах -
на безцветната пейка в парка,
или в поредната градина,
с увехнали цветя от старост.

Така времето, с ожулени
от бягане обувки, изстина.
И колкото и много да струват,
реших
      не временно, нови да имам.

Снимка: https://www.pinterest.com/pin/102034747778403012/

Бяло

И тръгнах по пътя,
обрасъл с плевели и думи в минало време.
Вървеше с мене само северният вятър.

Лицето ми изтръпна,
от студ и на съседната пътека
видях, че всичко беше вече побеляло.

Спомените бели бяха,
имаше и бели дни и случки.
И белези открих  си по ръцете.

И с мислите ми в надпревара
гонехме чистотата, която да учи -
да намирам в бяло нечия утеха.

И когато стигна пак,
на прага, вече заснежен и прашен,
ще хвърля плевелите в сегашно време.

Нямам вече влак,
за който да бързам и пак да завлача
думите. Макар събирани отдавна, тлеят.

https://quotesgram.com/sunset-quotes-change/

Плетеница

Сънувах те.
Помня, че май беше вчера.
Извинявай, вече дните ми се сливат.

Ревнувах те,
в съня, преди да те намеря.
Но усещането беше, че съм жива.

И сляха се,
завесите, невинно прикрили прахта.
Нощта изкусно ръцете ни вплете.

И замая ме
сънят. Пренесе мило двама ни в мечта.
А зората, само с мисли, ни разплете.

Снимка: https://favim.com/image/2236451/

Очи в очи

Днес говорихме с очи.
Разговорът беше дълъг.
Днес не е късно, затова и не спи
още вятърът, който превърна

срещата ни в топла утеха.
Да бъдем пак - очи пак в очи,
чакахме дълго в небето.
На сляпо брояхме звезди.

И днес, говорейки в нежност, видяхме,
че можем да оставим следи,
когато без да бягаме, се спряхме...
да четем отново приказки, очи пак в очи.

Снимка: https://weheartit.com/entry/14014011