Днес говорихме с очи.
Разговорът беше дълъг.
Днес не е късно, затова и не спи
още вятърът, който превърна
срещата ни в топла утеха.
Да бъдем пак - очи пак в очи,
чакахме дълго в небето.
На сляпо брояхме звезди.
И днес, говорейки в нежност, видяхме,
че можем да оставим следи,
когато без да бягаме, се спряхме...
да четем отново приказки, очи пак в очи.
Снимка: https://weheartit.com/entry/14014011
Няма коментари:
Публикуване на коментар