Изтърках подметките
на вече сивите, износени обувки,
които уж временно,
така наивно, пак купих.
Тези обувки помнеха много
от слепите моменти на бяг,
когато скъпите тревоги,
носеха спомени от места,
на които все те преоткривах -
на безцветната пейка в парка,
или в поредната градина,
с увехнали цветя от старост.
Така времето, с ожулени
от бягане обувки, изстина.
И колкото и много да струват,
реших
не временно, нови да имам.
Снимка: https://www.pinterest.com/pin/102034747778403012/
Няма коментари:
Публикуване на коментар