Бяло

И тръгнах по пътя,
обрасъл с плевели и думи в минало време.
Вървеше с мене само северният вятър.

Лицето ми изтръпна,
от студ и на съседната пътека
видях, че всичко беше вече побеляло.

Спомените бели бяха,
имаше и бели дни и случки.
И белези открих  си по ръцете.

И с мислите ми в надпревара
гонехме чистотата, която да учи -
да намирам в бяло нечия утеха.

И когато стигна пак,
на прага, вече заснежен и прашен,
ще хвърля плевелите в сегашно време.

Нямам вече влак,
за който да бързам и пак да завлача
думите. Макар събирани отдавна, тлеят.

https://quotesgram.com/sunset-quotes-change/