***

"Chi ha detto che smetterá di piovere,
nei capani fuori dal mondo
puó succedere di tutto."

 "Le mani"

Снимка: Стефка Добрева

Пре(з) скачане

Пробягвам разстояния,
залезни отсечки от време,
отделни части от времевите гънки.
Карам по картата на всички
истински моменти.

Анализиращо
не търся
и не зная как
намирам

всеки път
надежда,
че отново ще вали
само с теб.

И по улиците ще мирише на дъжд,
ще мирише на спомени,
а хората ще бягат за да се скрият.
Е, този път аз няма да тичам,
за да имам време да те преоткрия.

"Amore: caleidoscopico fremito di vita."

Rosanna Russo 

Сол в кафето, вместо захар

Късно е.
Приготвям се за лягане,
без да заспивам.

Късно е,
в безкрая от граници
за сънливост.

Късно е,
мое малко,
така изхабено хвърчило.

Късно е
и колко жалко -
няма да ни гледа вече дъгата накриво.

Късно е,
оставям те в сандъка,
да вземам повече от теб
                       нямам, за радост.

Късно е
и този ще е пътят
на лъжицата захар в кафето,
                    вместо соления навик.

http://s3.favim.com/orig/41/and-it-begins-art-beautiful-coffe-coffee-Favim.com-340708.jpg

среднощни булеварди

Мирише ми на люляк,
как бях забравила тази миризма,
пролет в сегашно време.

*

на един дъх разстояние -
шепа звезди
в очите на двама

*

боса по булеварда,
пак търся спирки
и прегръдката на топлия вятър

Снимка: https://jocastaboutique.wordpress.com/2011/07/19/its-all-about-fashion/city-freedom-girl-lights-street-favim-com-77017/

На гарата

В къщата от чувства,
скрити на сухо,
под скъсаните вече дрехи,

някак по-излъскани
намирам обувките,
които някога носих за тебе.


Онази копринена рокля
е замръзнала в нежност,
запазила още топлите гънки,

които пак ми напомнят
за последната, скитаща вечер,
когато смелостта си тръгна.


Встрани от стария гардероб
на пода, огледало лежи,
запазило погледите на двама,

огледалото, което в срок
разтваря времето в следи,
на гарата,
където двамата се разминават.

Снимки: http://everydaystarlet.com/tag/grace-kelly,
 http://www.panoramio.com/photo/13301189

"Si può avere tantissime cose per la testa e non avere tempo, ma un pensiero e un po' di tempo si trova sempre per chi si ama."
Giacomo Lorenzini

L'inizo del viaggio

Da qualche parte
nella tazza di porcellana,
da qualche parte nel caffè,
l'emozione è più viva
da quando ho lasciato tutto.

Ho laschato la parte di me che nei tempi sentiva qualcosa,
ho lasciato una casa per andare in un' altra,
più nuova,
piena di muri vuoti che aspettano nuovi quadri,
nuovi sentimenti,
nuova vita,
nuove parole...

le parole che aspettavo da molto tempo,
ma mai non ho avuto la possibilità di sentire
eccole, sono già dette.


E ora sta succedendo,
non posso credere che la felicità sia vicino ,
non posso credere che anch'io sia capace
di amare,
di sentire...

Da qualche parte
nella tazza di porcellana,
da qualche parte nel caffè
ho preso il treno
e il futuro è adesso.

Senza parole,
senza stupidità,
senza banalità,
resta solo il mio cuore
che trema,
adesso e qui.

Un cuore che batte
nelle mani di un poeta.
Resta solo la scrittura che sceglieremo.

La storia comincia,
scriviamola noi.

Снимка: http://www.newbigginbay.co.uk/17oct_sunrise/images/_MG_3343.jpg