четвъртък, 25 юли 2019 г.

За миг те забравих




За миг те забравих
и беше толкова тъмно, че
всичко което правих
ми напомняше за едно сърце

сърце преминало всичко
за чистата любов, непостижима,
сърце останало самичко,
задушено в кишата на дълга зима.

Бях те забравила само за миг,
но извърна лентата към мен съдбата,
защо когато снимките изтрих,
ти дойде и  ми донесе фотоапарата.


















Снимка: http://favim.com/image/447373/







петък, 10 май 2019 г.

Търсиш ли ме



Търсиш ли ме
в полетата под планината,
търсиш ли усмивките,
които лятото ни открадна.

Търсиш ли ме,
когато искаш да отплаваш,
търсиш ли нашивките,
липсващи на твоята чанта.

Търсиш ли ме,
когато имаш нужда да летиш,
търсиш ли сам
своята мечта в забрава.

Търсиш ли ме,
така както аз търсех теб преди,
търсиш ли ме там,
където днес ни няма.



















Снимка: https://owlboy18.wordpress.com/2015/02/04/lost-in-thought/




четвъртък, 9 май 2019 г.

Насаме с Луната



Ей, Луна,
ще ми покажеш ли очите
на принца,
който още тихо спи
и ще му кажеш ли,
че пак политам,
a той да чака,
да поспи.

Ей, Луна,
в сърцето ми е странно топло
и само бягам след звезди,
може би сънувам
или може би е болест,
но знаеш ли,
не ме боли.

Ей, Луна,
аз някога дали ще плача,
дали е възможно
с онези
щастливи сълзи?

Ей, Луна,
сама съм в мрака,
той ще дойде ли,
или ще спи?




















събота, 20 април 2019 г.

Телепатия



Когато мисля за теб
ти мислиш за мен,
когато пак си в моя куплет,
ти донася твоя ден,

мислите за двама ни,
когато бяхме...
и тичахме забравили
и не спяхме.

Завита, през пръсти,
мисля за теб, а ти пишеш,
когато вече е късно.
И заедно въздишаме

пред компютъра. Знаем всяка граница,
но я прекрачваме смело.
И макар че сме завършена страница
си повтаряме, че има време.





















Снимка: https://www.pinterest.com/pin/302656037442054205/




сряда, 20 март 2019 г.

Когато те срещнах




Когато те срещнах не знаех
че ще бъдем в една крачка,
когато те срещнах още мечтаех,
като изгубена хлапачка.

Когато се срещнахме измислихме
нашата еднаква планета
и бяхме близки като чистите
бели гълъби в клетка.

Когато те срещнах, помня,
по пътя имаше светлина.
Когато те срещнах скромно
чаках да ми подадеш ръка.






















Източник: https://weheartit.com/entry/14272491





вторник, 19 март 2019 г.

Старата песен



Отворих буркана със сладко,
дето някога с теб деляхме,
утолих жаждата за кратко,
седнала под нашата стряха.

Не беше в мислите ми отдавна,
но една песен ми донесе хаос
и по следи от старата забрава,
изгубих пак комфортния баланс.

Така тъгата започна да събира
думите на предишен куплет.
И въпреки че съм в нова квартира,
ти ми се оказа съсед.


















Източник: https://www.schemecolor.com/two-doors-color-combination.php






вторник, 19 февруари 2019 г.

Някогашно




Нощта ми донася мисли за теб,
когато бяхме щастливи.
Отдавна.
Стискам сега кубчета лед,
и потъвам в мисли без сили,
в забрава.

Исках да ти дам толкова много,
че забравих себе си в нощта
и така заспах.
В съня тази някогашна болка
не усетих кога отлетя
и пак те видях.

Този път ти беше с друга
и стискаше ‎ѝ със зов ръката,
забелязах.
Видя ме ти като в почуда,
но аз вече бях само позната,
И не пазех

нищо от чувствата преди.
Разминахме се като лавини
пресякохме се
с погледи. Търсещи съдби.
Деляха ни вече години,
и някогашно
                     само беше ти. 




















Източник: https://betterthansurviving.files.wordpress.com/2015/02/black-and-white-cool-eyes-favim-com-2449072.jpg




Чаках те



Чаках те, защото беше моята причина,
да бъда друга в дните когато,
се срещнахме и беше зима
и погледите стихнали се сляха.

Чаках те отдавна, сякаш вечност,
пристигна ти в студа със топлина
и с усмивката, скрита небрежно,
откри в мен заровена обичта.

Чаках те, но ти отмина -
два влака с различни посоки,
и пак те чакам, пак е зима
и да зная, че няма да дойдеш.




















Източник: https://inkakania13.wordpress.com/2012/12/21/flash-fiction-hes-gone/alone-girl-hair-lonely-sad-favim-com-400319/


А бяхме други



Не беше нашето, отминалото вече лято,
не беше същата онази стъклена нежност,
не беше и нямаше нищо познато
от първите наши така дръзки срещи.

Бях смела. И беше ти безумно влюбен,
бяхме готови и да спорим до зори,
за нашата любов тогава, страшно чудна
и за случайно слелите ни се съдби.

Но скъса се с времето връвта,
с лепило дето я крепяхме в разстояния
и искрицата надежда някак изтъня,
изчезна простото отдавнашно желание.

Днес други сме, а други бяхме.
Не се случи да дочакаме пролетта.
И късно беше когато разбрахме,
че не беше за нас точно тази игра.
















Източник: https://www.pinterest.ca/pin/511440101428236521/





понеделник, 11 февруари 2019 г.

Любовен еликсир




През  кръга от смешни нежности
пресича необмислен поглед,
този който търси вечности
и оставя в диря силен огън.

Така хаосът среща своя мир.
Той носи мислите на двама
и пиейки от чуден еликсир,
спира се, поглежда, продължава...

И смутен от слабостта мълчи.
А тя наивницата, шие кръпки,
и пълни джобовете със мечти,
защото те се срещат само в тръпки.





















Източник: https://weheartit.com/entry/40514813





вторник, 5 февруари 2019 г.

Забравих




Забравих погледа ти,
онзи, който в мен гореше,
който болката ми,
винаги с любов крадеше.

Забравих лицето ти,
трапчинките, които обичах
и лъчите влетени
в тънката ти широка усмивка.

Забравих сълзите ми,
онези щастливи и млади.
Забравих и изплъзна се
сърцето ми. И в теб остана.















Източник: https://www.pexels.com/photo/attractive-beautiful-beauty-black-and-white-594421/