А бяхме други

Не беше нашето, отминалото вече лято,
не беше същата онази стъклена нежност,
не беше и нямаше нищо познато
от първите наши така дръзки срещи.

Бях смела. И беше ти безумно влюбен,
бяхме готови и да спорим до зори,
за нашата любов тогава, страшно чудна
и за случайно слелите ни се съдби.

Но скъса се с времето връвта,
с лепило дето я крепяхме в разстояния
и искрицата надежда някак изтъня,
изчезна простото отдавнашно желание.

Днес други сме, а други бяхме.
Не се случи да дочакаме пролетта.
И късно беше когато разбрахме,
че не беше за нас точно тази игра.

Източник: https://www.pinterest.ca/pin/511440101428236521/