Когато ти дадох сърцето си,
не исках много да взема
и беше заспала ледена зима.
И ти нямаше, ние нямахме
толкова нужното време,
за да помислим дали нататък ще "има"
пак "обичам те", като първото наше.
След зимата, да, беше и пролет,
но птиците от лятото да се плашат
видях. Нямаше ги и на юг.
И мен ме нямаше.
Беше останал само горчивият вкус
разказваше
за последната
така чакана целувка,
която днес даже не помня.
А трябваш.
И тогава погледнах
в огледалото чуждо.
Видях, че сърцето ми беше бездомно.
 |
| Source: http://favim.com/image/208658/ |
