За него

За него ли,
за него бих...
колко силно и нежно звучи.

За него ли,
той е моят стих,
когато имам нужда от очи,

които да погледам
и безмълвно да целувам,
на които да поплача.

За него ли,
той е надежда,
когато ме допълва с думите,
които все искам да кажа.

За него
бих разголила
и последния куплет
на незавършената ми поема.

За него
бих стоплила
и малкото лед,
останал за лятото, когато ще взема

всяка закичена усмивка
на дърветата от нашия квартал,
където пролетта е вечна.

За него ще тичам,
за да мога без да бързам, да дам
прозрачната малка бележка

с надпис "обичам те",
или зелената шапка на райета,
или ключът за нашата за квартира,

за да мога мълчаливо
да целуна ръцете му с шепот.
Ръцете, дето моите ръце събират.



























Снимка: http://favim.com/image/575726/