Преди да кажа, знам

Когато се научиш да четеш между редовете

на слънчевите лъчи, 

когато се научиш разчиташ цветовете 

на Човешките очи, 

когато скъсаш всяко свое 

от предишните неуверени "аз", 

когато си благодарен на Бога,

че ти помага в тази нелека съдба, 

когато всичките криволичещи пътища

станат успоредни вътре в теб,

когато нямаш време повече за сънища,

когато реалността залее новия ден, 

когато осъзнаеш, че е написано всичко, 

преди да знаеш дали ще се случи, 

тогава надеждата само ти стига, 

че днес ще се сбъдне, твоето утре.

Снимка: https://c1.staticflickr.com/5/4033/4601863987_b6c252fd4c.jpg

   

Uno schizzo volante

Perché
i puntini
di un altro
possono abbozzare
il tuo futuro,
mentre i tuoi puntini sognano ancora

senza punto

Капани за сънища

Откраднах от теб
за да взема
моето ново лице

този път съм ден
и търся сила
за да погледна
към светлото в твоя портрет

без чувства
без въздишки
без разтопени очи

но е безлунно,
толкова безлично,
че трябва да взема
по-много
от скрития някъде
"така естествен" грим.


Колко недовършени страници,
колко разпилени листи -
капани за сънища,

колко изхабени възглавници
в ръцете си мога да стискам
и пак да не е,
пак да не е същото.

Снимка: http://s3.favim.com/orig/42/beads-chains-cute-dream-dreamcatcher-Favim.com-359247.jpg

Небрежно

Знаеш ли, може би не е било писано
да се срещнем така
знаеш ли,
не вярвам в суеверия,
напоследък
срещам повече случайността.

И като помисля,
същностите ни са толкова различни
прочетени прескачащо с очи,
че казано честно нека не мислим
за утре,
когато ще трябва пак да заспим.

Знаеш ли,
тази стена по между ни е толкова близо,
и в мислите ми все я усещам,
но след докосването ти,
все толкова безсилно,
ще стоя пред вратата,
може пък да се срещнем..

Снимка: https://www.pinterest.com/jenisartstudio/people/

в тълковния речник за "многоточие"

Многоточието между двама
е въздишка,
един момент без окончание -
тишина в тишината,
капка свежест
в разпилените гънки на
настоящия момент.
Когато останеш без думи...

Многоточието изразява неясното,
пътува през минали времена,
донася спомени,
слива се с вятъра,
с въздишките на морето,
с всички неизказани някога
междуметия.

Многоточието
може да копнее,
може да призовава,
може да мечтае,
може да желае,
но може ли да сбъдне?

Една въздишка
е едно многоточие -
всички знаци събрани в един,
всички точки в живота ни,
или в някогашните последни години,
всички бягащи запетаи
и всички недомлъвки,
всички споделени и несподелени надежди,
всички шансове, които някога сме изпускали
и всички шансове,
които ни се предлагат сега,
точно в този момент.

Защото
многоточието на друг
може да скицира твоето бъдеще,
докато твоето многоточие още мечтае,
без точка

Снимка: http://favim.com/image/827796/