Спътник

Понякога вятърът донася само болка,
понякога в песните си мълчи,
понякога вървя срещу него бясно със скорост,
а друг път бягам далече от хитрите му очи.

Понякога вятърът ми помага за да забравя,
понякога с него просто вървим.
Понякога вятърът с усмивка ми донася
хвърчило за скучните дни.

Понякога вятърът ме отнася в любимите си сънища
и решава без мен да заспи.
А друг път той ме чака, скрит между пътища,
хваща ме здраво и заедно ние летим.





Снимка: http://digaaele.blogspot.com/2013_04_01_archive.html

Закъснение

И сега какво, молиш ме пак да живея -
след вятъра да тичам
и бездомно да се смея,
напразно да обичам,

да гледам сенките
под лампата със теб,
как сплитат вечности,
прескачащи след ред.

Сега защо
носиш подарък в ръцете,
съжаление не искам,
не съм аз "някое си цвете".

Забрави ли, беше някога нашето лято.
Имахме само една бутилка с нежност
и я изпихме.
Забравих те когато изчезна в дъгата...
Недей сега. Няма утеха в раздадени вече
усмивки.

Снимка: http://www.fotocommunity.com/pc/pc/display/20129452

Звукът на тишината

Мълчим, мълчим като глухи.
Събрали сме цялата нежност в един стопкадър.
И търсим, търсим себе си в празните звуци,
в дъжда след тишината.

Гледаме и ще гледаме само.
Късно е да се будим.Уморени сме, да изчакаме влака.
Да поседнем, нека седнем на пейката нямо,
макар да сме други.
        И заедно - да слушаме снежинките как падат...

Заедно - да потърсим себе си звуците на площада.

Снимка: http://weheartit.com/entry/89482375/search?context_type=search&context_user=nora_hapunkt&query=bench+snowflake

Театър

Да облека ли друга
черна рокля,
или да въздъхна
на твоето рамо,
горещо
през зимния ден?

Да сънуваме будни
е невъзможно.
Нека си тръгнем
без драма,
без срещи,
без следващ рейс.

За какво са ни писмата
без думи,
за какво са ни звездите
в очи...
без да искаме,
на сцената в театъра
сме други,
а зад кулисите -
нека мълчим.

Снимка: http://www.infobarrel.com/The_Houston_Theater_Scene

Un vestito stagionale

Ще бъда в залеза на есен

тихо позлатила твоя ден,

ще бъда в пролетната песен,

приютила устните ти в плен.

Ще нося усмивка от лято

наивно,

без крила ще летя.

Изгревът ще дойде
внезапно
нечакан,

когато е зима,

тогава ще свърши сънят.

Снимка: http://abstract.desktopnexus.com/wallpaper/1310967/

*** За теб

Подарявам ти мислите,
с една дъга от летен ден
и полета на птиците
след вятър устремен.

Давам ти очите си,
за да ги помниш,
за да си там,
когато вали.

Без думи искам
да ме стоплиш,
трябва само
да потъна
в топлите очи.

И ще ме омае
онази чудна отвара
на устните чакани дълго
и тогава,
и тогава
неразумно ще призная
от думите ти, че изтръпвам.

Снимка: http://sugandha-mustakh.deviantart.com/art/couple-love-photography-shadow-wedding-Favim-c-398688733

Кречетало

Ако за миг те докосна
ще се стопя,
защото сърцето ми топло
не знае
да търси,
дори няма капчица храброст.

Пак и пак,
без страх ме връща
животът
към празния залез,
към старите образи,
пълни някога с искри
и блясък...

Босоноги
те търсеха пролетта,
скрили следите си
във старо кречетало.

И гонеха, и мразеха
и тръпнеха
и пазеха
детското зрънце
събрало
в ръцете мечти.

Сега търся себе си,
пак търся себе си в очите,
в които отдавна ме няма.

Сега Те
са в други очи.

Снимки: http://www.flickr.com/photos/katmary/4327220328/, http://www.booktrading.bg/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-bartl-4032821004222

Дар

Любов,
ще ми дадеш ли време
в здрача,
отново да дишам с мечти,
да имам, да усетя,
да изплача
от твоите,
щастливите сълзи?

Ще ми дадеш ли пак
онази нервна нежност,
онзи влюбен хлапак,
който без да иска
ще ме следва,
упорито борещ се
със своя страх?

А аз глупачката ще бягам,
ще гоня звездите в следи...
и ще се питам пак:
"Дали ме забелязва?"
А той ще чака
моите очи.

Снимка: http://weheartit.com/entry/51347810

Прозрачно

Ти не виждаш ли
дъга е слязла,
не чуваш ли,
за теб повтарям.

Ти не виждаш ли,
ти не "чупиш ли пръсти",
не чуваш ли мислите ми
всеки път
когато съм пред теб?

Не виждаш ли,
едни и същи
силуетите ни
да се разминават бързо
в тъжен ден.

Но тръпнем,
тръпнем ние след миражи
и търсим себе си
в полузатворени очи,
а всъщност крием
стъклено прозрачни
пътища към нашите души.

Снимка: http://favim.com/image/350110/

Тайна

Между разстояния
неловки
търся теб
в мълчание.
Въздишам топло.

Губя се
във всеки жест,
във всяка мъничка пролука,
но трудно е
без текст,
без глас
по пътя си да те изуча.

Само очите разказват
неволно,
моята дълбока тайна.

Но виждаш ли,
тя не е тайна изобщо...
затова и няма да я кажа.

Снимка: http://dinataain.blogspot.com/2013/08/dandelion.html






“Lei stava sempre zitta,ma i suoi occhi no. Quelli parlavano tanto, ma nessuno si fermava a leggerli.”

— Sara,400fottutichilometri.

Някаква нужда

Преди да започнеш
нелепо етюда,
че сме само грешка,
преди да ме докоснеш,
ще бъда друга
в жената отсреща.

И мислите в дни,
и часовете в минути,
и сричките в искри,
и страховете в думи
ще са само спомен...
за "някаква" нужда,
нелепо сърдечна.

Тогава в живота ни,
толкова сложен,
ще чакаме само
илюзия
и ще треперим
привидно далечни.

"Dream lovers"

Снимка: http://serenadevi.wordpress.com/2012/03/31/no-title-6/


"I am your heart,
I am your smile,
I am your melody,
I am more than me...
One day
when we are gone
dream lovers
will sing our song."

        Serena Devi

В срещата ни утре

Сама съм
в кръга от много други.
Гледам теб
и влюбените пеперуди.

Дали ще ме погледнеш,
дали ще се усмихна,
дали ще ме намериш,
дали ще те стигна,
дали ще ме докоснеш,
дали ще настръхна?

Дали ще си спомним,
или просто
ще тръгнем?

Мигът от погледи е стих,
в който се събира цяла вечност.
А сънят е толкова необходим,
колкото глътка
от срамежливата нежност.

И пак с гръм
се срещат думи
по пътища в лято...

Аз съм в сън.
Аз съм в сън.
Дали ще ме чуеш,
или ще потънем в зората?

Дали
е в срещата ни
утре.

Снимка: http://www.touchtalent.com/animation/art/Dream-lovers-Art-15373

Спирка

Не ме утешавай
с очи потънали в залез,
не ме усмирявай,
спокойна съм, дори съм камък.

Но знам, че вятърът е сила,
която събаря прегради,
и когато до теб са мечтите,
ти не оставаш, а бягаш.
Без начало.

Но търпението някъде
крие тръпките в сенки.
Спрели
между сега и някога,
там са смелите грешки.

Полетът не е илюзия, крие се в нишки,
в процепи от страх.
И когато лъчите се пречупят през сито,
часовникът ти няма да е спрял.

Тогава сънено ще издириш
между книгите старата снимка.
Но аз да бъда стъпчица не искам.
Искам да съм спирка.

Снимка: Стефка Добрева

Вълшебникът и розата

Веднъж намерих роза,
самотно стъпкана
между пътеки.
А на стръкчето и голо
висеше скъсана
бележка:

"Ти си моето начало в края."
Малко по-далече
 - някъде вляво,
беше излетяла,
написана прилежно,
хартийката със име "Галя".

Помня, че беше,
че в този ден беше студено
и локвите се пълнеха с дъжд.
А розата лежеше
тъжно победена,
поръсена със пръст.

Тогава отнякъде
дойде вълшебник
за да събира лъчи.
На пътя той се спря,
и погледна разтреперен
крехките бодли.

Взе розата и се зачуди,
как може красотата
на цвете да бъде за някого глупост.
И тогава се събуди
изведнъж зората.
И с тази своя лудост

той донесе светлина.
А розата, като по чудо,
с измачканите си бодли,
в ръцете му оживя...
за да донесе на другиго
по-щастливи дни.

Снимки: http://www.flickr.com/photos/denty1/6602231147/, http://wallpaperscraft.com/download/rose_flower_sun_rays_grass_41448/1920x1080

Play the game

Отпивай от виното
не давай нищо,
нека сме безименни
глътка по глътка
към истина...
в измислените
наши стъпки.

Нека сме разумни,
когато всичко е неразумно.
Нека има загадки.
Ако сме безсилни
ще сме скучни.

А чашите ни,
когато са празни,
ще търсим причини.
Нищо.
Kогато свърши играта
"може би"
ще сме щастливи.

Снимка: http://la-chronique-dema.cowblog.fr/jeux-d-enfants-3119619.html

*** Не

Не, не
не ме чакай
ти сам ще поискаш съня.
Kогато няма я луната,
ще поискаш
да беше нощта.

Тогава аз ще съм сянка
и в очите ти ще спя
но няма,
няма да ме хванеш,
само ще скриеш
следите си
в деня.

А мисълта ми
дори няма да трепне,
няма да бъде искра.
Защото слабостта
не трае вечно,
тя търси
своята дъга.

Снимка: http://favim.com/image/56626/

Приятели

Те са до мен
дори по никое време
и всеки миг
с тях е лечебен,
защото след дъжд
донасят усмивка.

Те са моят цвят
във сивите дни,
те са моят хълм
и моята крепост
когато най-много боли.

С тях ли?
С тях ще ядем торта
в дванайсет,
с тях ще пеем
на високо
песента от "Титаник".

С тях ще ходим
на странни места...
където ни отвее
вятъра в нощта.

С тях дори можем
да се смеем
на пингвини
в огледалата
на късни витрини,
или да търсим пържоли,
нищо че няма
вилици.

С тях можем да летим
безцелно
на среднощни въртелешки
или в "94".
С тях можем за миг
да съживим
вълшебно
спомените детски.

И дори понякога
да сме наивни
в лицата на други,
ние сме богати
с усмивки,
и с щастието
да сме луди.

Сила

Начертах си начало
стъпка по стъпка.
Сложих си забрана -
няма да сънувам
тръпки.

Празните многоточия
са закъснели роли,
затова ще търся моята
точка
в опора.

Ще бъда силна
като за двама,
ще разбия
безстрашно
всяка нежност
и всяка преграда.

Някъде в сърцето
между шкафовете
ще намеря камък.

Ще останат
в книгата
само следи
от дървото
изгоряло
в своя пламък.

И с крилата си
силата
ще стопи
всички окови
забравени
някога
в твоя замък.

Снимка: http://favim.com/image/474177/original/

Сини очи

Дълбоко в очите ти
мога да стигна звезди.
През кораби в очите ти
се крият дълбоки стрели.

Реките в мен разливат въпроси,
а морето спокойно разказва с вълни.
Реките в теб донасят ми лодка
и погледа ти ме връща в детските дни.

Сама по шосето усмихвам се боса...
и в пръстите ми остават искри.
Защото знам че океанът носи
в очите ти жадни за тръпка следи.

Снимки: http://era.a-bg.net/2011/08/,  http://siajanewords.blogspot.com/2011/01/daily-wisdom_20.html

В крилете на пиано

Душата ми е пиано
с пиано мога да летя,
с пиано мога да израствам,
то превръща
пепелта ми в пламък,
когато сетивата спят.

Тогава мога
да се връщам
в приказки от мечти
и да сънувам
наяве.
Тогава мога
да изтръпна
щастливо в сълзи
и да докосна
миг от безкрая.

Може би съм пияна
от куп прочетени
книги,
и затова рисувам
мечти от пиано
сред сенки
в нощта.

Но с огъня
останал
в черно-белия ми филм
ще нарисувам
с цветовете
на дъга...
най-сладката
мелодия.

И ще летя
с крилете на пиано.

Снимки: http://shadowness.com/Crille/the-piano-2