Спирка

Не ме утешавай
с очи потънали в залез,
не ме усмирявай,
спокойна съм, дори съм камък.

Но знам, че вятърът е сила,
която събаря прегради,
и когато до теб са мечтите,
ти не оставаш, а бягаш.
Без начало.

Но търпението някъде
крие тръпките в сенки.
Спрели
между сега и някога,
там са смелите грешки.

Полетът не е илюзия, крие се в нишки,
в процепи от страх.
И когато лъчите се пречупят през сито,
часовникът ти няма да е спрял.

Тогава сънено ще издириш
между книгите старата снимка.
Но аз да бъда стъпчица не искам.
Искам да съм спирка.

Снимка: Стефка Добрева