Кречетало

Ако за миг те докосна
ще се стопя,
защото сърцето ми топло
не знае
да търси,
дори няма капчица храброст.

Пак и пак,
без страх ме връща
животът
към празния залез,
към старите образи,
пълни някога с искри
и блясък...

Босоноги
те търсеха пролетта,
скрили следите си
във старо кречетало.

И гонеха, и мразеха
и тръпнеха
и пазеха
детското зрънце
събрало
в ръцете мечти.

Сега търся себе си,
пак търся себе си в очите,
в които отдавна ме няма.

Сега Те
са в други очи.

Снимки: http://www.flickr.com/photos/katmary/4327220328/, http://www.booktrading.bg/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-bartl-4032821004222