Вълшебникът и розата

Веднъж намерих роза,
самотно стъпкана
между пътеки.
А на стръкчето и голо
висеше скъсана
бележка:

"Ти си моето начало в края."
Малко по-далече
 - някъде вляво,
беше излетяла,
написана прилежно,
хартийката със име "Галя".

Помня, че беше,
че в този ден беше студено
и локвите се пълнеха с дъжд.
А розата лежеше
тъжно победена,
поръсена със пръст.

Тогава отнякъде
дойде вълшебник
за да събира лъчи.
На пътя той се спря,
и погледна разтреперен
крехките бодли.

Взе розата и се зачуди,
как може красотата
на цвете да бъде за някого глупост.
И тогава се събуди
изведнъж зората.
И с тази своя лудост

той донесе светлина.
А розата, като по чудо,
с измачканите си бодли,
в ръцете му оживя...
за да донесе на другиго
по-щастливи дни.

Снимки: http://www.flickr.com/photos/denty1/6602231147/, http://wallpaperscraft.com/download/rose_flower_sun_rays_grass_41448/1920x1080