вторник, 19 февруари 2019 г.

Някогашно




Нощта ми донася мисли за теб,
когато бяхме щастливи.
Отдавна.
Стискам сега кубчета лед,
и потъвам в мисли без сили,
в забрава.

Исках да ти дам толкова много,
че забравих себе си в нощта
и така заспах.
В съня тази някогашна болка
не усетих кога отлетя
и пак те видях.

Този път ти беше с друга
и стискаше ‎ѝ със зов ръката,
забелязах.
Видя ме ти като в почуда,
но аз вече бях само позната,
И не пазех

нищо от чувствата преди.
Разминахме се като лавини
пресякохме се
с погледи. Търсещи съдби.
Деляха ни вече години,
и някогашно
                     само беше ти. 




















Източник: https://betterthansurviving.files.wordpress.com/2015/02/black-and-white-cool-eyes-favim-com-2449072.jpg




Чаках те



Чаках те, защото беше моята причина,
да бъда друга в дните когато,
се срещнахме и беше зима
и погледите стихнали се сляха.

Чаках те отдавна, сякаш вечност,
пристигна ти в студа със топлина
и с усмивката, скрита небрежно,
откри в мен заровена обичта.

Чаках те, но ти отмина -
два влака с различни посоки,
и пак те чакам, пак е зима
и да зная, че няма да дойдеш.




















Източник: https://inkakania13.wordpress.com/2012/12/21/flash-fiction-hes-gone/alone-girl-hair-lonely-sad-favim-com-400319/


А бяхме други



Не беше нашето, отминалото вече лято,
не беше същата онази стъклена нежност,
не беше и нямаше нищо познато
от първите наши така дръзки срещи.

Бях смела. И беше ти безумно влюбен,
бяхме готови и да спорим до зори,
за нашата любов тогава, страшно чудна
и за случайно слелите ни се съдби.

Но скъса се с времето връвта,
с лепило дето я крепяхме в разстояния
и искрицата надежда някак изтъня,
изчезна простото отдавнашно желание.

Днес други сме, а други бяхме.
Не се случи да дочакаме пролетта.
И късно беше когато разбрахме,
че не беше за нас точно тази игра.
















Източник: https://www.pinterest.ca/pin/511440101428236521/





понеделник, 11 февруари 2019 г.

Любовен еликсир




През  кръга от смешни нежности
пресича необмислен поглед,
този който търси вечности
и оставя в диря силен огън.

Така хаосът среща своя мир.
Той носи мислите на двама
и пиейки от чуден еликсир,
спира се, поглежда, продължава...

И смутен от слабостта мълчи.
А тя наивницата, шие кръпки,
и пълни джобовете със мечти,
защото те се срещат само в тръпки.





















Източник: https://weheartit.com/entry/40514813





вторник, 5 февруари 2019 г.

Забравих




Забравих погледа ти,
онзи, който в мен гореше,
който болката ми,
винаги с любов крадеше.

Забравих лицето ти,
трапчинките, които обичах
и лъчите влетени
в тънката ти широка усмивка.

Забравих сълзите ми,
онези щастливи и млади.
Забравих и изплъзна се
сърцето ми. И в теб остана.















Източник: https://www.pexels.com/photo/attractive-beautiful-beauty-black-and-white-594421/