За да усетиш сърцето на Италия,
за да видиш истинската ѝ красота и добрината на хората,
трябва да посетиш "Слънчевия остров" или още
Сицилия.
Това беше моята причина
и смисълът по-нататък,
и сълзите с продължение -
от щастие.
9 дни, точно преди три години,
9 дни, в които успях да се влюбя хиляди пъти -
в езика, в културата,
в малките неща, в усмивките на слънчевите хора,
във всички залези
Там..
зад хълма, от където видях първия залез,
в който исках да заровя косите си,
защото слънцето осветяваше пътищата дотолкова,
че не усетих как 3 години по-късно
именно заради Сицилия -
Италия стана моят живот.
Спомени в "културните разноцветност",
огрени от светлините над хиляди хълмове,
стоплени от вечерната светлина,
унесена в песните на музикантите под уличните лампи:
- гостоприемството на Южните хора
- посрещането от кмета на Petralia Sottana;
- ръкоплясканията на публиката към готвача Ивано - заради прекрасният обяд;
- задружното правене, печене и ядене на Пица и Паста по домашному (винаги в Италия);
- маслиновите горички и стръмните назъбени хълмове;
-
Има моменти, които не можеш и никога няма да можеш да забравиш, има моменти, в които си чувствал истинско щастие, неподправено.. има моменти, в които си преоткривал себе си в места и в хора; има моменти, в които затаяваш дъха си пред най-красивата гледка и просто оставаш без думи.
Заради тези мигове се влюбваш в същата тази страна, в нейния език...
Има моменти, в които може да се плаче,
от щастие.
