И някак странно
почувствах, че съм още жива,
малко след дъжда,
измокрена, нацапана с кал.
Някак и защото нямах..
там, във бурята намерих сила,
за да ти простя.
Да искам всичко да ти дам.
Питат ме защо,
така и аз, сама се питам.
И отговорите сами търкалят се по пътя,
като торбички със зърна.
Може би защото
(ще ми кажат пак, че "много мисля"),
когато се обърна, виждам изгрев,
след всички залези,
в които "бях".
в които "бях".
Няма коментари:
Публикуване на коментар