Нямам твоя снимка,
нито наша,
не съм изтънчен фотограф,
но пък мога
да разказвам
за да разплета
износения вече,
отдавна мъничък шал.
Нямам сълзи,
не мога да плача.
Само мога да простя.
Защото тъкмо
в прошката
откривам надежда
в чупливия
по между ни,
наричам го "свят".
Нямам сънища,
отдавна спрях да си мечтая
щеше ли да стане
по между ни и кога,
защото пресечени
само реално
нашите пътища хващат
мигове,
в които очите не спят.
 |
| "Some nights" - снимка: Стефка Добрева |
Няма коментари:
Публикуване на коментар