Потърсих в себе си дъжда,
онази, малката капчица свежест -
кондензирана надежда в сутрешно кафе.
Нали беше свършил сънят
и ранно реших да потърся утеха
в зората през прозореца, около 5.
Пак потънах в свитъци от мисли,
отнесоха ме бясно пролетните бури,
и времето се скри в порцеланова чаша...
Без да усетя, вече беше изпито
набързо кафето, в сутрешна нужда.
А надеждата за дъжд -
само тя пак остана.
Снимка: http://www.lovethispic.com/image/49752/morning-coffee
Няма коментари:
Публикуване на коментар