Знаеш ли
скоро мислех за залеза..
онзи пурпурния,
който се провира между капките
сред намръщена буря
казах си сама,
на тъмното в стаята,
че няма вече да сънувам.
И знаеш ли
този път не тръгнах
смешно сляпа,
със студените ботуши
по млечния път,
а тихичко пристъпвах
боса по асфалта
там,
където вечер светулките
и за миг дори не спят.
Снимка: http://www.obekti.bg/nauka/5573
Няма коментари:
Публикуване на коментар