Сън в съня

Сънувам приказки от дни и нощи.

Сънувам черно-бяло,

дори сънувам през деня.

И времето е верният помощник

тихомълком  да избягам

преди отново да заспя.

Неказани,

желанията спят в гънки,

от страх ненаписани книги,

глупави,

неродени следи,

затова сънувам казани желания

и търся

перманентното мастило,

за да нарисувам

нашата среща

преди и тя

рисувано да заспи.

Но мастилото избледнява,

и все не намираме думи,

не тръгва начало дори,

на първата глава  от романа

за времето, 

изгубено в съня,

между въздишките

от „аз” и  „ти”.

И спи часовникът,

 и времето  - коварно тихо спи,

само аз стоя среднощно,

сгушена в спомени,

да чакам срещата,

когато двама ще заспим.

(...)

И ето, ние сме на покрива,

на три пресечки от небето -

две онемели звезди...

Остава само да прескочим

по лъвски 
страха на сърцето,

за да сънуваме

небе с отворени очи. 

Снимка: http://favimages.net/image/23619/

http://www.cinelogue.com/reviews/dream-for-an-insomniac - "Dream for an insomniac"