Потърсих спирка на всичко,
донесло ми безумно теб.
Усетих, май бях стъпила накриво -
да чакам случайния "верен" късмет.
Пак седнах на пейката,
под която скрихме нашите обувки,
и макар да беше само някога,
така надявах се "ние" да случи.
И пак послушах вятърът как стене,
в копринените капки залез,
като увертюра на гола поема,
в края си, лирично побеляла.
В очакване подритвана наивно
от северният бурен вятър -
пак тръгнах, без нищо да взимам,
а сърцето ми на пейката,
да чака остана.
Снимка: http://favim.com/image/39340/
Няма коментари:
Публикуване на коментар