Залезът е, когато в очите ти виждам,
всички закъснели някога копнежи.
Залезът, съдържащ се в нашето близо,
отразява пак тази стъклена нежност.
И в залеза, пак чакам тролея,
за да хвана хоризонта в очите ти,
когато в розово небето опустее,
за да догоня огъня в косите ти,
докато още е светло.
След залеза, нощта ни кани
да съхраним събраните лъчи,
в студените ни летни длани,
когато с усмивки в очите мълчим.
