„Момчето може да ѝ държи вретеното или кълбото и по този начин то показва чувствата си.” - казва баба Таня от Жълти бряг(Хасковско). Другият начин е чрез замерване на момата с пуканки или нахут. Но масовият отовор на повечето от моите разказвачи беше: „То си личи – по погледите, мимиките и жестовете!”. Какво означава това? Наистина ли тогавашните хора са били толкова открити и „прозрачни”, че само като някое момче хареса момиче, да си личи винаги и само по погледа?
Помислих си: "Това ще да са били дълги разговори с поглед."
(откъс от етнографската творческа защита „Само да ги видиш какъи хора бяха, няма такъв народ сиге!” - народният обичай "Седянка" в Тракия)
