Най-хубавото се вижда само със сърцето

Любовта не пита никога за пътя,
когато той е  начертан отпреди.
Тя, все тя смирено се осланя
на времето,
наслагващо дните в мечти.


Вопъл.

В копнежите си тя е тиха
като копринена капка надежда,
потънала в росата на изгрев.
Роза. 

Само с нея слънцето проглежда


в мен и в теб
и в нашите пресечени думи,
за да бъде ден,
за да свърши нощта помежду ни.


Любовта не пита никога за сълзи,
когато те съпътстват я щастливо.
Тя, все тя ще вярва смирено с очи -
в сърцето,
в неговата детски чиста сила.

"Най- хубавото се вижда само със сърцето."

Из думите на лисицата към Малкия принц

Източник: http://www.lanostratv.it/wp-content/uploads/2010/12/piccolo_principe.jpg, http://ilsaggiolibro.it/wp-content/uploads/2014/04/1171735_piccolo_principe-tuttacroanaca_thumb_big.jpg

Намират се

Там където има слънчеви лъчи.
Намирам те винаги там,
когато имам най-малко надежда,
откривам твоите следи,
безизходно, когато си ням.
И на изхода - когато пак те срещна.


Намирам ги. Без да търся
в лъчите пролука,
за по-топли, за по-истински дни.
Тръпките.
В светът така студен и мръсен
в щастието те събуждат
само ако искаш, ако отвориш очи.

По стъпки сме.
Но трябва жажда за вода,
за да се намерим в океан от пустини,
за да имаме воля
да тръгнем

защото живеем във вечността,
в която все се настигаме,
дори да не можем.
Тя ни намира по пътя.

Снимка: https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/9f/7a/9f/9f7a9f0ac9f96815f7b00d63a081eb87.jpg