Там където има слънчеви лъчи.
Намирам те винаги там,
когато имам най-малко надежда,
откривам твоите следи,
безизходно, когато си ням.
И на изхода - когато пак те срещна.
Намирам ги. Без да търся
в лъчите пролука,
за по-топли, за по-истински дни.
Тръпките.
В светът така студен и мръсен
в щастието те събуждат
само ако искаш, ако отвориш очи.
По стъпки сме.
Но трябва жажда за вода,
за да се намерим в океан от пустини,
за да имаме воля
да тръгнем
защото живеем във вечността,
в която все се настигаме,
дори да не можем.
Тя ни намира по пътя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар