Любовта не пита никога за пътя,
когато той е начертан отпреди.
Тя, все тя смирено се осланя
на времето,
наслагващо дните в мечти.
Вопъл.
В копнежите си тя е тиха
като копринена капка надежда,
потънала в росата на изгрев.
Роза.
Само с нея слънцето проглежда
в мен и в теб
и в нашите пресечени думи,
за да бъде ден,
за да свърши нощта помежду ни.
Любовта не пита никога за сълзи,
когато те съпътстват я щастливо.
Тя, все тя ще вярва смирено с очи -
в сърцето,
в неговата детски чиста сила.
Из думите на лисицата към Малкия принц
Няма коментари:
Публикуване на коментар